02 май 2018 г
Система на възприятията
Дявола е обозначаван с различни наречия, някой от които са Сатана, дявол, Джибрил, Луцифер, Ян, зло, анти, мая и т.н. Най-сполучливо определение обаче се пада върху мая, което в превод отговаря на илюзия, в словото тя се третира като "илюзия на фокуса". Дяволът метафорично казано се ражда от момента на времето, без него времето се разглежда само като условно понятие за съществуването на нещо. Тук е важно да се подчертае, че докладите на истината са съставени в индиректно съответствие с понятието реалност на физическото пространство и всичко имащо асоциативно самоопределение(само — възприятие) с него. От това следва, че времето е физическата мерна единица за съществуване и също така е първична за измерваемост на пространството. Части от информацията изнесена тук може да бъде намерена в страницата Отражение на светлината. Научните изследвания върху светлината я представят като вълна(двумерно) с определена скорост, честота, сила и мярка, т.е. дължина, а на тази база и понятието за плътността, от която е съставена физическата реалност. Тези проучвания могат да се намерят в документираният клип от филма Какво знаем.
Това позволява на физическите възприятия да си извеждат заключения(изводи), чрез които да възприемат причинно следствените връзки на взаимодействията, по надличностен начин. Това прави научната методика особено ценна по отношение на възприятията за реалността(действителността, истината) на физическото, и обхватът на човешката сетивност за нея. При продължителна употреба на тази методика, тя може да доведе до професионални изкривявания и в частност до физическа зависимост. Физическото търсене за обяснение на живота може да доведе до усещането, че е относително съставен, т.е. безпричинно, случайно, хаотично. Такова заключение само по себе си е в пълно противоречие с всички изведени заключения и постижения на научната сфера, т.е. отрича причината и следствието, върху което са изградени всички решения и техни следствени постижения или резултати. Учените често са наричани безбожници или неверници поради методиката която ползват, но това никога не е било задължително за персоналният им състав. В действителност най-големите научни открития са произлезли от хора, които не са имали проблем с разграничаване на методиката която ползват или прилагането на методиката и към самата нея. Може да се твърди, че е използвано извънземно надблюдение на процесите пораждани във времето и пространството на планетата в определени мащаби, с прости думи казано цялостно(глобално) и безпристрастно, за да бъдат изведени. Подчертаването на тези отклонения има за цел да укаже тяхната филтрация, за да може да се проследи връзката на откритията им спрямо отражението в различната му плътност. В тяхна защита ще напомня, че вземането на решение или проявяването на правосъдие изисква задължителното асоцииране с тази позиция, на решаващия или осъдителя, т.е. безпристрастност, над-личностност. Пространствената измерваемост на плътността е определено да се нарича измерения, посредством разбирането за тази измеряемост е създадено кирлияновото фотозаснемане. Това е висококачествено фото заснемане(високо честотна поглъщаемост, пропускливост, проводимост на светлината или чувствителност на негатива) на отражението оставяно при висока скорост, или иначе казано, на обекти с по-ниска плътност. Тези обекти са определени да се наричат духове, енергии, трябва да се има в предвид, че инфрачервеният спектър е твърде нисък клас в обозначението за вълните и съответно за допира на физическата способност за надблюдение на духовният свят. Това, което в крайна сметка е търсенето и целта на учените, е да открият защо едноименните сили не се привличат или защо разноименните се привличат, с други думи казано как се е породила разноимеността. Важно е също така да се укаже, като какво понятие се третира филтрацията, още във встъпителната част на този текст, защото обективизира възприятията. Филтрацията е фокусиране на съзнанието към нещо, метафорично сито за пресяване на силите, душите. В битов план може да се представи техническа дефиниция за източниците на информация и възприятията за тях или посредством създаденият клип за разбирането на това понятие.
Това, което не е указано в клипа, е това че същата тази филтрация, е йерархическа система и същите указани по-горе вълни на електромагнитният спектър на светлината. В религиозен аспект трябва да е известно, че ябълката на познанието, е за доброто и злото и познаването на злото е задължителен елемент от живота на определящият човек. Тази встъпителна част от текста трябва задължително да присъства като част от всеки цитат които бъде изваден или предаван под някаква форма, защото той може да вреди, макар словото да не изразява постановления това вменяване има за цел да защити автора от обвинителни интерпретации за генератор на фокуса или иначе казано иницииране, подбуждане, създаване, подтикване и т.н., към нещо(събития), има действие на защита.
Задължителен текст; Тази информация която получавам има враждебна цел срещу мен, нейното желание е да действа чрез мен, получавам я с цел да я различавам и владея над нея. Край на задължителният текст.
Утвърждаване на изложението
Законът е естествено изходящ към всичко, чрез което се изразява. Единственото доказателство на човека за съществуването на живота е светлината. Светлината е универсалната мярка на всички мерки, било за пространство, било за движение, светлината е всепроникващата енергия породила всичко живо чрез себе си. Себето обаче не може да назове, опише и прочее дао светлината, защото мигновено тя би се "проявявала" като отражение, а отражението не е светлината, то е отражение. Отражението е само елемент и този елемент е определен да се нарича повърхност. Законът е жив фундамент, защото е едновременно постоянен(непроменлив) и същевременно генератор на променливата. Съвсем естествено е животът да се разглежда като постоянна и непроменлива величина, чрез която да може да се измерва скоростта, плътността, разстоянието и т.н. на променливото. Както и чрез измерваемоста, решенията, правосъдието и т.н. да се владее, трансформира и променя променливото. Тъмнината обаче има свойството да поглъща цялата светлина, а това и свойство е само по себе си сила, тази сила е позната като смърт. Поглъщането е определящо за плътността, скоростта и силата пораждаща се от това, в този текст обаче няма да се разглежда само спектъра на плътност отговарящ на физическата реалност. Физическата гравитация е само ориентир за скоростта и степента на физическите възприятия, защото както бе посочено, тъмнината поглъща целият спектър, поради това съществува и законът на ОМ. Тази тъмнина идва от светлината като елемент(част), съдържаща се в нея, от което следва, че посредством спектъра на ниската и скорост е в основата на проявената физическа реалност. Този живот проявен като физическа реалност е следствие на неговото равновесие, този тотален изглед на глобалната истина носи в себе си представата за безсмъртието и съответно законът му проявяващ всички мерки или точни науки, т.е. никоя точност не би могла да съществува ако законът не способен да изрази такава. Следствие на равновесието е безсмъртието, както и временните, смъртни процеси в него, това поражда само по себе си постоянство, а постоянството е определено да се нарича закон. Законът е сила на влияние, а влиянието поражда контрол, този контрол от тоталитарна гледна точка е определено да се нарича самоконтрол. Както в макро така и в микро мащаб, самоконтролът включва всички спектри на светлината и тъмнината като ги отразява. Временните процеси на участващите в процеса на живеене могат да бъдат както осъзнаващи така и несъзнаващи това, последното се нарича инстинкт. Степента и броя на съзнаващите това, определят скоростта на еволюционният процес, определени да се наричат ери или цикли. Този текст е предназначен да представи външният контрол под формата на познатите физически представи и факти за живота. Никой човек не може да говори само с беззвучни, в словото винаги има и звучни и беззвучни и така звучните и беззвучните могат да се нареждат в разбираема форма, сами по себе си носители на противоположното както вече бе обяснено. Най-общото и съответно най-фундаментално, е познаването на нещото наречено дявол или мрак, като второто се явява по-точно. В този ред на определенията става ясно че светлината е живот, а мракът е смърт. Както всичко, което отразява словото, така и определенията му имат основната цел да изразяват това което е. Това в края на краищата е единственият начин, по които се изразява истината, правото и реда в света, защото такова е устройството на живота и като цяло е тоталитарно за възприятията на организмите породили се от него. Мрака изразява създаденото физическото пространство, както и всичко физическо в него, но е от светлината създаден. Това че дяволът или мрака по произход е от светлината, е много важно за разбирането на дявола. От именно този произход на дявола той е описан като паднал ангел които е безсмъртен. За да се разбира правилно понятието наречено ангел е необходимо това наречие да бъде дефинирано. Светлинат като чистота на вълната започва от нула до безкрай. Безкраят се отбелязва с бял цвят, т.е. всичко. Цифровият разложен спектър на светлината е йерархия на светлината или иначе казано ангелите. Самите ангели могат да бъдат разглеждани като групи, а тези групи могат да се наблюдават като отразени цветове. Тези цветове от своя страна способстват за образуване на физическите форми на живот и тяхната проява. Този текст даващ информация за природата на светлината е част от страницата отражение на светлината. Този откъс е поставен тук с цел да направи логическата връзка с произхода на мрака. Природата на дявола е важно да бъде разбрана правилно и затова може да изразим физическото възприятие за светлината. Както вече казахме физическото и материалното поглъщат светлината и чрез нея действат и отразяват и поради това става така че физическото зрение не е в състояние да вижда светлината. Просто физическото зрение поглъща светлината, защото е физическо и съответно, затова не я вижда. Светлината или енергията в човека се излъчва винаги и се нарича аура тази аура или светлина е по правило невидима за физическото зрение както вече стана ясно но може да се наблюдава неиното отражение като емоционален и характерен израз на поведение на съответният организъм. Физическото зрение може да види само отражението на физическите обекти, доколото те могат да я отразят. Физическото пространство има свойството да създава собствена гравитация тя се поражда посредством поглъщане на светлината, това поглъщане е определено да се нарича самоопределение и самовъзприятие, т.е. мракът е мек, а светлината твърда, защото светлината е силата пораждаща плътност и съответно физическа реалност, но понеже светлината или енергията, силата на физически изграденото е невидима, възприятието за плътността е за физическото. Технически казано атомната решетка образуваща физическото тяло или движение е плътността, която се възприема. Поглъщането на светлината от мрака се нарича обвивка, позната още и като ядрена, в словото е наричана като определение на съществуващото. Обвивката сама по себе си е рамка и съответно граничност на ядрото, в случая със словесната логика, определението на ядрото се явява рамка. Тази рамка отразява микрокосмоса, които се е породил от светлината, в следствие на това че сама по себе си е недостижима и неопределима. Самата светлина съставлява в себе си целият диапазон на всичко което е, скорости, разстояния, дължини, посоки, сили. Тази информация идва да напомни, че поглъщането на светлината касае всичко изброено в обратен вариант. Ядрената физика се занимава именно със състава на физическото пространство, но съставът трябва да бъде декодиран(разшифрован, дефиниран, разтълкуван, обяснен) до физически разбираема форма на възприятие. Поради тази причина се налага да се изясни още нещо. Ядрото притежава най-висока скорост, сила, дължина и прочее, а мракът обратното, създавайки граничност и делимост като нула, нищо и несъществуващо. В математиката е известно, че може да има цифри от едно до безкрай както положителни така и отрицателни, и единствената разлика в тази безкрайност от числа се състои в плюса(светлината) и минуса(мрака) които е зададен от нулата. Този математически принцип в словото се изразява като отражение на плюса в минуса, духовното във физическото, горе е прието да се нарича духовното, положителното, доброто и т.н., понеже източникът е разположен на разстояние от определящата се нула или физическо пространство. Това в електричеството е познато като електрическо движение, работа. Чрез нулата всички физически организми възприемат физически измервателно(материалистично), т.е. силата на физическата гравитация се явява нула спрямо разстоянието до светлинният източник. Това е особено важно по отношение на това, че мракът може да се представя за добро, защото има способността да отрази всичко. Важна е разликата, че отражението е физическо, повърхностно и съсобствено, т.е. пречупващо във всичкият смисъл на тази дума, елемент на кръговрата. Символът на мрака е познат като незавършен кръг или змия опитваща се да достигне и захапе опашката си. Тези редове трябва да бъдат остойностени като по-важни от последващите ги, защото от физическа гледна точка на възприятията(повърхностно) се разглеждат като предпоставка на знанието, а в действителност те са условие. По начало хората са крайно, крайно бавноразвиващи се по отношение на коя да е от информацията упомената тук, защото скоростта и смисълът и е твърде голям, обикновено дефиниран като сложен, а очевидността и като хаотичност. Улигофреничноста на физическото пространство и възприятия се състои точно в скоростта, както вече бе доказано по-горе чрез кирлиановото фото заснемане. От гледна точка на гледните точки като общо състояние се явява мощност, сила и скорост, която физически се разглежда като стълбовидно индивидуално себе познание. В тази скорост на себепознанието и съответно контрола се състои баланса между духа и материята, бога и дявола, доброто и злото. Тази информация за повърхностният примитивен мозък може да изглежда и като предпоставка, но без нея, разликата на тези понятия би била невъзможна. Реактивният мозък е онзи мозък, които се задвижва с по-голяма скорост в съответствие с физическата гравитация и съответно образността губейки смисъла, значението, причината и т.н. за въздействието върху възприятията, оказващи влияние в мозъка му. Тази сфера на познанието се съхранява под формата на медитативност, в книгата самовнушението в древноста и днес може да се добие представа за това, чрез нея се намалява влиянието от физическият носител в полза на съзнанието. Това се постига и чрез химически субстанции, общо взето успокоителни, най-различни видове наркотици и алкохол, но всяка различна субстанция си има специфични ефекти и тяхната употреба в най-общият случаи е зловредна. Защото никой от тези, които не могат да достигат медитативно състояние без тях не би могъл да укаже ред и контрол върху проявеният от субстанцията ефект, защото субстанцията може само да даде по-бързо физическо състояние но не може да изгражда или свързва. Този текст дотук може метафорично да се нарече капакът или стената пред дявола, с него той не би могъл да указва влияние, надмощие и контрол над света и поради това тази информация е свещенна за живота и като познание на истината за тоталитарните сили на съществуващото. Следва да се добави и това че отражението на живота следва принципа на осмозата като кръговратни лещи, т.е. дуалистични, обратни (две лещи дават обратен образ). Самоопределението като тоталност по отношение на това е съответно и основният проблем за допускането на контрол над живота от страна на злото. Самоопределимоста се асоциира с физическият носител и като правило, че трябва да разглежда променливата в живота от страна на физическата формалност, а не от двигателната, първична страна на живота. Контролът под всякаква форма като понятие в словото е определен да се нарича самоконтрол, защото словото разглежда съществуващото като тоталност 100% (Аз съм това което съм, формалност на потенциала, аза). Следва да се подразбира, че контролът над злото се състои в неговото приемане, чрез което, в последствие да се самоконтролира коя да е човешка реакция, защото указването за съществуването на злото, създава невронна връзка служеща като канал, проводник към съзнанието, които вменява отговорност, надзираване, съблюдаване, мисловен процес, анти-реактивност, физическо забавяне и т.н., съзнанието контролира мисълта. Неспособните да приемат критичност са лесно податливи на злонамерени атаки под формата на обратна психология. Контролът над мисълта е познат като ционска мъдрост, подход, програмиране, дресура и аналитичност, а най-вече като хитрост. В книгата на Тот и в протоколите съставени от циониста Ашер Гинсберг е използвана уникална формулировка на устройството, а то се състои в дефиниране на качествата и характеристиките в пряка връзка с реалността, т.е. опита, наблюдението, тестовите изпитания и резултати. Ционистичната психологична методика се състои в защитната реакция, която заема личността, породена от комплексното желание за изявен отговор към атакуващия. Азът е централна и върховна позиция на живота, неговото самоопределение е в основата на възприятията и проявата на доброто и злото. Дяволът е делител, а живота съединител, от това следва и фундаменталният белег на дявола, познат в понятията, двуличие, дуализъм, скорост. Коренът или началото на определението зло, започва с определението, делението, сравнението, наречието, дефинирането му в първичният процес на съществуването, в словото е дискутирано и анализирано като определение на определението. Чрез определението на живота се поражда физическото пространство и съответно възприятие за него. Възприемането на определение, само по себе си е деление, на себе си, аза си като понятие, форма, действаща като отразител на същността, която е себето. По този начин е породен физическият свят и възприятие, като действащ елемент от себе възприятията. Усещането за отделеност на силите добро и зло се дължи на злото, състоящо се в собствената гравитация, отражателна способност. Смисълът или контекста съхранен в символните букви, думи и изречения, планети се явяват физическо облекло на информацията, но способността на физическият им израз е същностно скрит, защото възприятията разглеждат тяхната буквална или физически познаваема измеримост, поради тази причина се поражда и относителността, по която ще бъдат възприемани. След този встъпителен текст имащ за цел да създаде логическа устойчивост на възприятията спрямо елементалноста на силите, следва и фундаменталната информация, определена да бъде в директна връзка със страницата, произход и значение на правото. Физическото пространство и всичко физическо като "собствено посочена определимост" отговарят на понятието за зло, дявол, мрак, смърт, деление, разпад. Законът на живота е определен да се изразява чрез симетрия, равновесие, баланс и т.н. познат като златно сечение, от което са произлезли всички физически живи организми и са се образували всички физически възприятия за измеримост на пространството. Това е универсалната, така наречената опора или основа, върху която правосъдието измерва дуалистичната природа. Всичко, което е в сферата на не физическото се приема за духовно, а всичко което се свързва с физическото, за проявена духовност. По закона на живота всеки които прави нещо, го прави на всички. По този закон се изгражда и принципът на кармата, логиката и способността за проследяемост и измерваемост на физическите резултати. По правило духът или животът нямат проблем със своята неопределимост, пораждаща многостранна физическа самоопределимост, поради което предизвикваща, генерираща физическата променливост в процеса на живеене. Поради своята плътност, скорост, физиката не може да приеме такова състояние на понятието, затова то винаги се отразява като отражателна непълнота, частичност, елементалност, а самовъзприятието като елементалност, и по правило също толкова непълно, ограничено. Това което обаче е известно на правосъдието е, че физическото пространство притежава ниска скорост пораждаща плътност, на което се дължи и относителната и статичност, изменяща се вследствие на живота, духа, енергията в нея. От този очевиден на пръв поглед факт е ясно, че животът трябва да владее над дявола или физическото пространство, материя. Изясняването на тези факти е особено важно по отношение на законовото опериране(строене, въздействие) на физическото пространство, по отношение на правораздаването, както в микро вариант на живите организми, като способност за вземане на решения, така и като макро, институционално съответствие като организация, обща проява. Фундаментализмът е най-чиста форма на понятието тоталитаризъм, а тоталитаризма на закона за равновесието. Тоталитаризма или закона облечен в термина тоталитаризъм е постоянна величина отразяваща всяка променлива породена от него, но по-важното за правосъдието, в тази връзка се състои в постоянството на закона. Това по математически начин е доказано, че всяка линия има начало и край, освен кръгът. Поради тази причина правото се обозначава с кръг, а то води своето начало от централният закон за равновесието. Като фундаментален, тоталитарен, той съвсем естествено е проявен във всичко живо, математически е отразен като центърът на окръжността с число пи, фи. Кръгът в математиката е аналогичен символ на полярността им, а в геометрията като цялост. В медицината е числото подложено на митотично делене отразяваща свойствеността му като днк. А химичната им стойност е произведение на общият генетичен фон, които представлява заредени водни молекули, породили се от пряката връзка със светлината като тяхно отражение. Поради тази причина и логическите връзки в закономерността ни отвеждат до факта, че светлината се използва като електрически ток, чрез които посредством полупроводимост на затворена верига може да се извършва работа(действие) върху физически тела. По същността си те изхождат от един и същи източник и затова следва и естественото заключение, че същите законови принципи са общовалидни за всичко, което изхожда от нея. Ето защо научната позиция под различни форми на взаимодействието често се употребява, с цел да отрази независима(безпристрастна, обективна) гледна точка. От тази връзка следва, че позицията на науката облечена в човешки образ най-точно би отговаряло на позицията профайлър. Ето защо текстът ще продължи познанието за дявола от тази характерна гледна точка на правосъдието и живота. Характеристиката на този образ се състои в проследяване на психо профилните логически връзки, базирани върху поведенческият профил на индивидите в променлива среда и обстоятелства. Този профил се приема поради способността му да поддържа постоянна и безпристрастна връзка със закона като статистическа хроника оформяща събитийният резултат. Профайлърът сам по себе си също е профил, защото терминът профил се дефинира като тип, постоянство или честота на повторяемостта като еднаквост или съвпадение, от където следва образуването на характеристиките и връзката му със закона. Заключенията се образуват в следствие на психология и физика, защото спектърът на възприятията, фокуса, филтъра, решетката, характеристиката на профила е построен чрез тези качества.
В допълнение към връзките на качествата посочени по-горе като стилистичност в книгата на Тот и циониста Ашер Гинсберг може да бъде добавен научният изглед под формата на днк. Същностното изпълнение на закона по възпроизводство може да се види на снимките по-долу.
Тя се създава посредством мисълта, мисълта зарежда течните молекули, които представляват семе, което е в състояние да се развие в ново физическо тяло или форма на живот. Поради общият фокус на тялото върху образуването или зареждането на частиците, еякулацията, изхвърлянето, изпразването на физичен материал е вид копирна дейност на организма. Тази дейност обаче е вид запазване, съхранение на информацията за способността на организма да реагира на външната среда, а тези способности са класифицирани като качества. Тези качества са познати и като образувани невронни връзки създадени посредством чакрите или честотната силова комбинация, която се е образувала като устойчивост, навик, способност. В действителност всичко това отразява способността за отражение на всички спектри, чакри в синхрон. Този синхрон се поражда преди всичко от скоростта на заряда, защото именно чрез скоростта се смесва и чрез скоростта се разделя, а скоростта произхожда именно от енергията захранена и съответно породена от източника. Тази информация е важно да бъде изяснена поради професионалното изкривяване на науката, която не допускаше, че мисълта има нещо общо с днк, това може да бъде доказано чрез тестовите резултати представени от Масару Емото - Тайните послания на водата и кирлияновото фотозаснемане(заредени частици в определена скорост(честота), сили с поляритет) като резултат от това се открива, че не съществува несвързаност между, плацебо, самовнушение, самоинициатива, себеконтрол и че планетата земя се върти в космическата си орбита поради слънцето си. В следствие на събраната информация ще са в състояние да потвърдят логическата връзка на мисълта като източник на физическото изменение и образуване на днк. Тази обединяваща връзка на качествата наука и психологията като форма на духовността е изключително важна дефиниция, за да може образуваните качества на гледната точка, образ, профайлър да има стабилност и единност на изчисленията. Това също така има за цел защита от научна злоупотреба, породена от непознаването на връзката със златното сечение на живота, породил даден организъм, както и възпроизвеждането му. Тази наследственост или образуване на днк е познатата еволюция, а еволюцията е запис на адаптивността на организма към външната среда, неестественото генетично създаване нарушава устойчивостта на организма от външната среда, защото прекъсва общата днк връзка. Както като упражнявани, развити сили така и като знания във всички останали възможни форми на физическото пространство, но само в частта на мисълта като носител, а не като външно изменение на формата, що касае Дарвиновата теория за физическа еволюция. В словото е употребен принципът на днк изграждането. Поради тази причина е определен да се нарича още фундаментален, а от страна на разглежданият обект, той е фундаментален за живота. Непроменливото определение на понятията отразяващи силите, изграждащи и съществуващи в живота, е вид център на измерването. Терминологичните носители на тези понятия се разглеждат като хромозоми изграждащи съответните качества, породени от събития, на които е отреагирано и съответно записано като успешно или реализуемо, изпълнимо, вероятно, доказано, фактологическо. Тяхната комбинация като идейност, религиозност, култура е следствие на съвместимостта на съответните хромозоми(качества). Тази съвместимост е следствие на полярност реализираща градивност или логичност към даден център като насока. Способността за измерване на хромозомите спрямо централното, съответно най-чисто и общо определение. От центъра на понятието следва многостранчивостта на възприятията, които го възприемат и отразяват, облечени под някаква друга определителна форма или в различна комбинация. Словото се явява защитено от интерпретативност или обръщане, изменяне на силите в обратна посока, защото ще се отрази като нелогична, относителна, нецентрализирано, понятийно различие, контекстно различие и преди всичко повърхностност на античността като полюс. Поради способността на мрака да поглъща целият спектър на светлината се състои и способността да я отразява. От фундаментална гледна точка на всички способности на мрака най-главното се състои в отражението на самоопределимоста, това е директната връзка на силите на мрака с живота. Физическото пространство, материя е изразител на силите на мрака в подчинение на живота. Отражателноста на мрака се изразява като странност, различност, демократичност, индивидуалност, делимост на множественост и измерваемост. Изброените свойствата на отражението образуват съответно, отражателни качества, които от своя страна да представят характеристика на мрака. Силата на мрака се нарича "анти" и се отбелязва с минусов знак, отражателната способност се състои в това че може да се постави към всяко определение за нещо, защото анти се ражда от определението, то е негов родител. Силата на мрака не може да съществува самостоятелно, тя съществува само като внушение за самостоятелност, чрез която да се реализира като различие. Всичката сила е една, защото идва от един източник и това е живота, дори и в най-ниската си форма на скоростта, движението, отражението, плътността и формата, съответно мрака. Тази сила на мрака или дявола се състои в отразяване на форма по плътност, в светлината е известна като филтриране или поглъщане на светлинният спектър по нюанс, т.е. цветово, също така чрез тази сила се реализира всичко физически известно като различност. Тази различност в системата на възприятията се реализира като образност на физическата реалност. Физическата реалност както вече бе уточнено е маска, маскировка, камуфлаж, опаковка, носител, които се захранва посредством поглъщане, в религиите познат като безсмъртен вампир с огледало. Посредством анатомични познания и наблюдения е установено, че от едноклетъчни към многоклетъчни е редът, по които се съставят физическите носители, а оттам и до връзката с психическите процеси, на които отговарят носителите, това може да се види и разбере в страницата идея. Силата на дявола охарактеризирана като психически процеси пряко свързва науката към историческите религиозни записки съдържащи качествата, на които те отговарят. Енергията или живота е определен като бог, които иска да създаде равновесие посредством развиването на дадени качества и постановления. От фундаментална гледна точка обаче виждаме, че числото пи, на което отговаря центъра на златното сечение и съответно закон е просто имащо за цел да окаже равновесие в самоопределимоста на двете сили физическо, дяволско с живота, енергията, духа. Живота проявен във физическите носители е двусъставност на силите, които се проявяват като физически живи тела и организми, от чисто физическа гледна точка на съставноста на двете сили, процесът е вид горене, от които може да се обясни топлината, светлината и съответно физическият живот. В религиозно отношение е познато като четене в пламъка, което е друг начин да се каже наблюдаване на мотивите на отражението, ултравиолетовоста на пламъка пък има за цел да укаже най-силната, висока и прочее нейна скорост, имащо за цел да даде предвидимост на процесите, които следва да намаляват и съответно уплътняват до постигане на физическа реализация, събитийност. От тази гледна точка е определено, че работата по абстрактността и логиката се осъществява чрез дясното мозъчно полукълбо, а за зрително сетивните и физически качества лявото. От този научно доказан факт се подразбира, че в тялото се осъществяват процеси подложени на сили, които отговарят по различен начин върху възприятията за реалността. В случая с теста се оказва, че разглеждането на двигателните психологически връзки са едно, а физическата форма с която се свързват в лявата, съвсем друго. По този начин, по чисто физичен път се доказва, че свързването на силите е същото нещо отговорно за себе определението, психофизическите връзки, отразяващи се като качества. Чрез силата на дявола се образува физическа личност като частност, собственост. Физическото възприемане на личността е определено като тип на характеристиката и възприятията наричано материализъм. На практика това заставя физическото възприятие като първично, а аналитичността и схващането на същността като вторично възприятие. Това е добра новина за точната наука като способност да доказва и реализира физически и практически в най-различна форма. В тази връзка поражда дедуктивни и следствени умения за проследяване на процеси извън физическото пространство породили ефект върху него. В това число влиза философията, като основа на дедукцията и професурата, като картотека на философските формулировки обозначаващи вероятности и възможности за свързване на елементалите, които се анализират като психологически характеристики и типове. Първичните елементи на сетивно образуване както следва съхраняват живота в тялото това включва и двете сетивни усещания за аз. От тази точка на сетивните усещания за света започва, аз и другите, другото, което не е аз. Тази категорийност на двете сили като понятие позволява независимото надблюдение на взаимодействията между двете. Лявото мозъчно полукълбо отговаря на реактивност, отразимост, проводимост, приемник и физически определима личност, а дясното за способността за общо съхранение и обработка на доставената информация като обща връзка към аза, с които се идентифицира и физическото тяло. Дясното мозъчно полукълбо отговаря за способността да се реализира проследяемостта в психо логически аспект на нещата, познато е като способност за реакция по съставност на физическото пространство или просто като знания за съставноста проявяваща физическият образ и действие в пространството. Поради липсата на медицинските терминологични знания авторът ще представи логическите връзки на образувание посредством математическа геометрия. Породената от еякулацията клетка е едноклетъчно съставена, като цялост, която чрез силата на поглъщането става двуклетъчно(отразимост) съставна, а от там в многоклетъчен организъм. Многоклетъчният организъм се изгражда според закона, т.е. от кръг към спирала, от самодостатъчност към недостатъчност в основи на мултикултурата.
От едноклетъчен към многоклетъчен организъм в страницата идея, в разлагане на светлината в страницата отражение на светлината, като мярка във физическата наука. Медицински тази спирала е известна като днк, завършека на тази спирала е наречена фонтанела, т.е. чрез нея се оформя днк, според построението и местоположението си, тя се реализира чрез мозъка на организма. Повдигнато на фундаментална степен процесът се разглежда като алгоритмичност на закона като отделяне. Силата на дявола, мрака е пряко пропорционална по сила на разстоянието оказващо съпротивление. Поради тази причина физическата гравитация изразяваща се като сила е равна на разстоянието от нейният захранващ, централен източник, фундамент. В космически аспект всяка планета по близка до слънцето е сила указваща сила и съпротивление спрямо по-отдалечените, това само по себе си е известно като намаляване на честотата от източника, които се възприема като филтрация или отразена сила на източника. Космическият алгоритъм е принципно еднакъв с днк, като качествата, които възприемат и отразяват организмите, съставени от жизненият източник. На снимките в страницата основи на мултикултурата се вижда универсалната мярка за образуването и реагирането към и от нещо. Без знанието за нея по нататъшният текст едва ли би бил изчерпателен, защото разбирането за фундаменталност и начало на събитието като реализацията във физическо образуване и форма на реализация няма да е правилно, защото ще е линейно с начало и край. Спираловидният така наречен край е физическият свят оформящ кръгова форма, съхраняваща(носеща) спиралата. Развитието и е съответно резултат, като днк оформяща свойствата, качествата и характеристиката. Честотата отговаря за плътността и съответно за образуването на самовъзприятия за завършеност, крайност, алгоритмичност на живота като образ и форма на отразената сила. По реда на създаването е определено, че дясното мозъчно полукълбо отговаря за всичко с определение изходящ, предаващ, първичен, контролен, съзнателен, отразяващ в лявото мозъчно полукълбо, което е вторичен, носещ, възприемащ, проводящ, изпълняващ, обслужващ дясното. В началото на дуализма или пораждането на духовен носител(живо тяло) се изразява и познатото физическо възприятие, определимост, а определимостта се състои във физическата образна разлика на носителя. Физическата(образна) различност е определена да се различава като расизъм, култура, умение/я, генетика. Реализирането на дадено физическо изменение или движение се извършва според реда разход на енергията, духа за осъществяване на движението. Докладът на истината е нужен за измерване на гледната точка, от която изхожда и изразява настоящата позиция. Тя е изцяло базирана върху първичният момент на физическото проявление, движение и взаимодействие на сили с физическа измеримост. В следствие на този доклад всеки е в състояние да различи мрака като търговец, които чрез поглъщане, вземане, реализира физически желаната форма. В психологическата форма се състои във физическото възприятие на аза наричано още его, идентичност, индивидуалност, пораждаща граничност на съзнателният контрол и самовъзприятие за разходност в действията и съответно характеристиките, самовъзприятието за разходност е само по себе си оценъчност. Началният аз е подложен на определимост, разпад, (физическа гравитационна сила на носителя оказвана към него), както следва ти, той, тя, то, ние, вие, те. Единствената форма на асоциативност е качество на съзнанието, обозначено като ние. Това начало е познато и в библейската история, в която проявлението на лично сравнително възприятие е в свободата за нарушаване на закона. Нарушаването се състои както в отделяне от бог така и при убийството на Кайн, което в библейската история е твърде очевидно. Както вече е известно от днк принципа за оформяне на организъм(носител), т.е. да еволюира, развива, така и дявола, мрака по индукция притежава силата да се преобразува или трансформира, поляризира. На фундаментално равнище, възприятието на живота за живота е простото съществуване на нещо, което по смисъла си е най-близко до усещането за естественост, познато и като израз, просто така. Защото липсата на физическо облекло, определение, формулировка за неопределеното съществуващо понятие или сила не може да създаде сетивно възприемчива връзка, която да отговаря с някакво усещане за съществуването. На практика това се формулира до заключението, че животът чувства живота си чрез съпротивлението. Това включва всички усещания, пример, свобода и не свобода, богатство и бедност, щастие и тъга, пълнота и непълнота, свършено не свършено и т.н. както е показано на снимките в страницата основи на мулти културата. Физическият живот е не завършен, защото физическият аспект, пространство и сила го поражда(проявява) така. Огъването на пространство времето около живота като негов израз, образ е следствие от способността за трансформация на мрака, а тая способност е определено да се нарича относителност, цикличност, променливост. Всеки физически обект в пространството оставя сянка, тая сянка е следствие на присъстващият мрак. Действието на мрака в живота се състои във връзката му със сетивните умения и възприятия, породени от делението, само-определението, различаването, определено да се нарича дуалистичност(двойственост на елементалното построение). Чрез силата на мрака е изразен физическият свят и затова е обозначаван като княз, владетел или господар на физическият свят. Мракът е зло, по отношение на проявата му към живота, защото чрез делението си създава слабост причиняваща смърт. Силата на живота се състои в съединение, обединение на елементалите, а мрака чрез тяхното деление. Силата на мрака е известна и като власт и контрол, които се осъществява посредством насилие върху демократизираното, по-слабото. Налягането указвано върху живота на физическите обекти в производното му пространство е пряко пропорционално на техният брой/деление. Това в личен аспект на физическата единица се състои в сетивното възприятие за самоопределимост като общо и единично предназначение, информация, насока, образуващи от своя страна общата културна, интелектуална, среда. Метафоричната линия или разстояние между златното сечение, светлина се състои в прогрес на общото, глобалното, тотално, фундаментално, абсолютно. Според разстоянието се определя делението, силата и сферата, в която се оказва въздействието(влиянието) върху обектите/а, понятието е познато под термина йерархичност. Физическата реалност се отличава със своята елементална, индивидуална различност, уникалност позната под термина демократичност. Поради тази причина фундаменталният принцип на злото, дявола е интерпретативност, заблуда, лъжа, измама и т.н., в индийската религия наречено мая.
Мая се изразява във формалност, образ, опаковка на намерението, а силите, движението им и състава им остават невидими. Поради природата на живота, които по право е невидим и скоростта му е равна на нула, защото започва от нищото, а с прости думи казано формалният израз притежава най-ниска скорост, т.е. първичното желание, намерение, цел, създаващо кармична линия на събитията изисква физическо време, за да може да се прояви като краен резултат, а това от своя страна позволява заблудата под различна форма. Основното качество на физическата природа е нейното демократично разлагане, разпадане познато още и като хранителна верига или йерархичност. Йерархичността се проявява като физическа закономерност и съответно характеристика на физическата реалност, позната като време и физическа природа. В страницата, това което е, може да се открият подробностите за начина по които сетивата възприемат и интерпретират това което е в полза на физическата формална реалност, мая, на тази страница обаче тематиката се изразява по същество. В страницата сила става ясно, че съединената или фокусирана сила е по-действена от дезорганизираната, макар и тя да я превишава многократно. Чрез израза съединението прави силата съвсем логически става ясно, че за да може силата да бъде действена(жива) е необходимо спазването на закона за съединение, свързаност, общение. Аналогично на това е девизът на Сатана разделяй и владей. И малко историческо отклонение за времето, когато беше писан този текст, беше времето на демокрацията и тя се налагаше повсеместно. Всеки, които можеше или се опитваше да възроптае беше преследван за проповядване на анти демократична идеология, или пренебрегван и заглушаван от пиар агентурата имаща за цел да пропагандира демократичните идеали на демокрацията и нейните възвишени идеали. Те се състояха основно от социално неравенство, либерализъм(безнаказаност, безотговорност), чрез които се смятаха за християни, и капитализъм. Чрез тези три основни стълба Сатана владееше целият свят. Чрез капитализма владееше и разпореждаше закони и правила на народите, чрез либерализма си осигуряваше корупционна зависимост на подопечните си, а от това имаше двояка полза, първо ги държеше в подчинение и страх и второ в егоистичен и алчен трепет, а между другото беше удобна маска за пред народа, и трето чрез социалното неравенство се осигуряваше конкуренция(враждебна завист, състезание). Това осигуряваше разделение на силите и невъзможност за никакво противопоставяне срещу законовия ред или разпоредби, като последните имаха за цел да довършат и последните морални устои, които все още крепяха везните на правосъдието, защото Сатана искаше да властва еднолично и пълноправно. Правната война с морала се състоеше в издигнатия лозунг за равноправие. Това от своя страна беше абсурдно на фона на това че социалното неравенство беше толкова повсеместно и дълбоко колкото светът никога не беше виждал. Равенството започна чрез приемането и узаконяването на проституцията, след това на обратните, предстоеше на програмируемата битова техника. Парите се бяха превърнали в основна мисъл и средство, което всеки искаше да придобие и което определяше и измерваше възможността за съществуването на отделния индивид. На всичко биваше поставяна цена и никой не можеше нито да взима, нито да дава или върши каквото и да е без това да се води на отчет. По този начин беше унищожена представата за обществено пространство и взаимна връзка, бяха отнети местата, на които хората ходеха понякога да почетат силите, които задвижват материята(метафора за бог). Сатана трепетно налагаше индивидуализма и частността и в този смисъл е и отнемането на местата за поклонение, защото бяха частна собственост. Те просто бяха превърнати в места за организирана просия, благотворителност, не носеща никаква отговорност или съпричастност към народа, по простата причина че народът беше обезправен от гледна точка на принос и съответно принадлежност, освен на думи разбира се. Всичко беше превърнато в търговия, по медиите денонощно се пропагандираше търговията и нейният икономически израз. Конкуренцията в социалното неравенство направи, така че всяка вражда и скандал биваха превръщани в зрелище, което носи приходи. По-заможните биваха изнудвани от управляващите в замяна на това че те ще бъдат представяни като спасителните робовладелци(инвеститори, собственици) на народа, осигуряващи им нужните финансови приходи за прехрана и съществуване. Тези собственици, капиталисти умело спекулираха с всяка нужда, която можеха да усетят, че съществува съвсем безнаказано, защото както бе посочено по-горе те си купуваха тази законова подкрепа, дори и да не я желаеха. Това беше особено видно в изказванията за честно, правно забогатяване, т.е. човек не може да извършва никаква дейност свързана с народа и да не спекулира(печели чрез измама) от него, защото е забранено със закон да се извършва дейност без отчет и да се плаща данък, а неизпълнението се третира като престъпление. Разказът би могъл да стане твърде дълъг и затова го синтезирам до прост сатанински модел както е съставен и по-горният текст преди това отклонение, а той е следният, организиран деспотичен контрол над демократизираното или дезорганизирано общество.
Продължение от 13 август 2023 г. (5 години по-късно).
Окрупняването и консолидирането на властта бяха незабележими за хората, но масовите злоупотребите не. Хората ги преписваха на алчността и корупцията, към която повечето бяха съпричастни. Бяха свидетели на войни, финансови (икономически) кризи и бедност. Сатаната бе приел за политика, че трябва да има контрол над живота. Изведнъж дава само (злото) Сатаната. Неговите дарове са временни. Докато душата на човек се възгордее. Как може да се тълкува тази мъдрост от закона на живота? Обещанията, които дава злонамереността (обобщено като Сатана) най-често е богатство(облагодетелстване) и власт(контрол). Естественият подход на Сатана е слабостта или (търсенето) нуждата. Чрез което да съблазни(излъже, корумпира) за да злоупотреби. Притча (Например): Човек решава да стане охранител, но никой няма нужда от него. Той става престъпник, ограбва хора и разбива домове и създава нужда от охрана. Чрез своята злонамереност той си създава печалба, а хората започват да му плащат за охрана толкова колкото той еднолично реши. В противен случаи поради недостиг на средствата, които той желае могат да бъдат пропуснати някои злонамерености, които той самият ще извърши. Слабостта, предизвикана най-често от отчаянието, е основната точка на събитията в примера представен по-горе, но той може да послужи и като ориентир за по-мащабните злоупотреби, които създават нужда към нещо. Човек не може да убие или спре това, за което не знае, или не познава.
Чрез капитализъм и Сатанински финансови манипулации може да се осъществява нужда и съблазън (корупция). Хората в библията са сравнени с поведението на овцете, които следват своя бог, водач или управляващ. Затова на хората им е трудно да се извисят над своите нужди и страх и да видят по-голямата и ясна картина. Със сигурност биха видели, че причините задвижващи определени събития са, извън каквото и да е финансово обяснение и злоупотребите са вследствие на мисълта, която ги предизвиква. Говоря за финанси, понеже в настоящето време хората биват обучавани на това че всичко си има цена (което е лъжа, интерпретация) която няма произход (Сатана е това или онзи, които го няма, не съществува и не бе признат), успявайки по този начин да остане невидим в придобиването на контрол над всичко. Вълците в овча кожа са онези, които интерпретират, лъжат с общо наречие лицемери. Лицемерието е лицето на Сатаната, а на места името му е обозначено като Луцифер и поради това всичките му действия остават скрити за неговите жертви, а страхът е неговият наркотик. Ако има причина, поради която хората да не могат да излязат от своето робство е тяхната робска съпричастност и взаимодействие със Сатаната. Благодарение на егото, страха и алчността Луцифер или Сатана успя да завладее почти целият свят, а медиите бяха лицето му, това са тези, които преди се наричаха шпиони. Хората му се кланяха като бог на богатството и успеха и се конкурираха помежду си както той ги бе научил, за да го обогатяват повече. Комунизмът е един от вълците в овча кожа. Към настоящето време останаха само две сили, които биха могли да се противопоставят на Сатана, макар че те също практикуват сатанински практики. Бог води политика на не насилие, а Сатаната води политика на насилие. Сатаната се проявява чрез човешките слабости и действа чрез тях. Един ден хората ще бъдат сочени и съдени от следващите поколения за това, което правят сегашните, ако останат такива разбира се, защото тези практики, които следват настоящите, нямат бъдеще просто защото такъв е законът на живота. Социалният комунизъм също като социалната демокрация са просто кожи на вълците, които лесно се сменят, но плодовете (резултатите) не могат. Този текст носи лошата и добрата новина. Сатаната съществува, бог също. Това са мисловни сили проявени чрез хората, макар и невидими за физическите им очи, но явни за тяхното съзнание. Мога да достигна до корените на всички човешки прояви от началото на сътворението, но това не би променило нищо особено, защото просто няма да бъде възприето правилно. Бог е бог на всичко живо без значение дали е земно или не. Към настоящето време, на хората бе известно, че 48% от парите на света се притежават от няколко човека. На хората бе известно, че 0,1% притежават монопола върху света и естествено, по този начин и правителствата с техните водачи. Съзнанието им обаче не беше в състояние да подреди събитията и техният произход поради медийни внушения как старото е лошо, а новото е добро. Това накара хората да гледат на историята като на нещо лошо. Разрушаваха старата си независимост и свобода и влизаха в икономическия капан на капитализма под формата на негови роби. Този капан беше създаден като съюз на лицемерите под наименованието „Европейски съюз“ Напълно нормално е да се заключи, че е създаден от този 0,1% те са единствените спечелили и единствените, които ще печелят. Лицемерите бяха социално загрижени към държавите, но не към неравенствата, а хората си затваряха очите за това, защото вече бяха, роби. Робите бяха наречени потребители (гои, консуматори) над които капиталистите упражняват контрол, а работата на потребителите беше да създават потребители.
Мога да завърша този текст с напомнянето, че бог е ревнив и няма никакво намерение да дели „царството си“ представено чрез закона дадено на библейския Моисей. Да нямаш други богове, освен мене, точно каквото е и намерението на Сатаната. Сатаната не може да бъде унищожен защото е от живота произлязъл и точно защото е от живота произлязъл той е и трябва да бъде негов служител. Това е изначалната причина за съществуването му и това е отговора които е определен от великият закон, а той е всичко което не служи на живота чрез които му е даден живот да живее, е обречено на смърт, не съществуване. Ако материалното не отразяваше живота, нямаше да има физически живот но е недупостимо материалното его да управлява живота, защото изначално му е заложено да го изразява, а не да го управлява.