Идея

Това е божествената мисъл заложена в сътворението и пречупена през призмата на настоящето развитие и инструменти за изразяване.

Равноправие (във всички свери, демократичност)
Социализъм (система,организация,общество)
Взаимодеиствие (във стокообмен и ценообразуване)

РазлаганеРавноправиеНеобходимост от равноправие се появява при наличието на повече от един индивид. Точният баланс т.е. начало на правосъдието започва със две страни във една затворена система. Системата не може да е по малка от нула или нищо. Тази разлика ни позволява определение за мярка която започва и завършва на нула. Центарът на мярката на везната е определение за праведност, истиност, равноправие и т.н. Едната страна е злонамерена и егоистична а другата праведна. Правосъдието започва от установен от твореца закон т.е. природен. Както земята ражда и създава тела които умират и се завръщат към нея то така и всичко в нея принадлежи на рождения си закон т.е. всичко се връща. Мерната еденица принадлежи на същия такъв закон т.е. слънчева система. Както човекът така и всяка друга жива твар се разглежда като божествена искра, енергия в тяло, душа в тяло, разум в тяло и т.н. в което ясно се определя наличието и необходимоста от енергия в тялото за да може то да се движи. Имаики предвид разбирането на живота и смърта на тялото и неговата нужда да живее за да се движи и извършва в последствие каквото и да било съвсем логично стигаме до извода че това е същата нула която споменахме. Това равновесие и преценка идват оттам защото, животът в тялото е източнокът създаващ движение, съответно работа и всякакъв вид деиствия. Съответно на основата си преценката се осъществява също така на божествен произход на закона т.е. планетарен, космичен, слънчев, природен и пр. За защита на основата(центъра) на везната е определението за прости цели числа т.е. (%) процентно. Процентното определение на решенията взимани според закона са съответно същите за всичко. Решенията взимани според закона са абсолютно безпристастни понеже тяхната мерна еденица не се базира като мярка на материята защото тялото на човека се разглежда като материал, инструмент на управляващият го източник на движението. Описаният закон е абсолютно независим от нищо, нито от писани с човешка ръка т.е. той е произтичащ от живота. СоциализъмМакар че всеки един от елементите описвани в тази страница присъства като елемент на деиствията на хората в ежедневното им общуване те изобщо не се замислят за това. Това е така защото не са конкретизирали значението на деиствията си със използвания термин социализъм и точно поради липсата на ясно конкретизирано и достоверно значение, хората си създават различни идеали и представи, а в повечето случаи те са плодове от горчив опит. Значението на социализма е производна на раждане на дете , обвързваща чрез бракосъчетание. Моментът във които се появява партньор или дете е моментът във които се появява поемането на одговорност спрямо нещо и този момент се нарича начало на социализма. Значението на социализма се приема като + плюсова логика т.е. събирането на живите същества по двоики съответствие. Любов и себеотдаване като производна логика на горе-посоченото. Основата на материалното съчетание на духа с материята и определението за общност като събирателна, произвещата резултат като общи прости цели числа. Този божествен закон е невъзможно да се пренебрегне поради принципът на създаване на живот в тялото. Обозначава се със знак +. Съответно чрез установяване по първа точка на мерна еденица нищо и във втора точка край и множение можем да изразим съответните две точки като графика на множението общо цяло т.е. всичко.

Това е строително начало на всяко движение и определение към което принадлежат двете точки т.е. определението за нещо и нищо в което всичко е по голямо от нула и еденица на цяло число. В тези установени условия се ражда математиката и цифрите които са производни на логиката В краина сметка цялото няма нито начало нито край защото вече е установено че няма повече от всичко и съответно на логиката за всичко е установен този % процентов знак символизиращ производната на цифрите и всички възможни мерки и съотношения като променливи и класове към които се отнасят и прилагат във всичко. На снимката се вижда уникалният нулев център на нищото обозначена със знак(х) чрез което се позволява достатъчен спектър на надблюдение т.е. че всичкото съществува върху нищото или че всичкото съдържа в себе си нищото, начало и край, живот, време и смърт + плюс и - минус и т.н. с наименование в живота като едноклетъчен организъм и светлина. Всичко което съществува има право на живот. Без съществуването на това основополагащо право нищо не би могло да съществува. Като основополагащо то се определя като начало на правото(правосъдието) и съответно закона. Всичко което съществува към настоящето е пряко следствие на производната си като минало. От което заключение следва раждането на причинно-следствената връзка на взаимодеиствието наричана още отражение на движението, нишка(спирала) на живота. Понеже текстът претендира да е завършено цяло спрямо значението влагано в терминологията на текста като конкретна и с разяснено значение спрямо логическото отношене към които се отнася към другите в текста. Като право то се определя като праволинеиност т.е. постояна величина или точка живот(абсолют) най-добро, цяло, всичко, движение и като цялост изразяващ нещо. При появата на нещо като съответствие се създава и появата на нищо както и с проявата на право се проявява и безправието, правилно и грешно, плюс и минус, множение и деление, раждане и смърт, движение и неподвижност и т.н. Нещото като общо цяло се определя като живот и същото така наречено нещо е само по себе си съществуване като движение на отражението спрямо себе си като нещо. Отражението от страна на живота е проявата на деление по време и пространство което е определената величина цялостен образ на живота(нещото) като символ процент(%). Процентът е безконстантна величина на цялото т.е. на живота като мярка, което ще рече, безкраина, обхващаща всичко във всичкото. Делението е безкраино като съответно отражение на множението независимо погледнато като време, съществуване на живот или друго пр. от човешка материална гледна точка миналото не може да продължи да се увеличава докато животът му не продължава своето съществуване. Съответно на дотук изясненото, процентното(%) съотношение и деление спрямо множението като цяло определя правото като установяване на множението като правилност или като заключение т.е. закон(мъдрост). Множението като съответствие на делението създава относителност като движение по време. Мъдроста(закона) е зборуван непроменлив жизненоопределящ резултат (100%) независим от делението(относителноста). Отражението на делимоста се обхваща от правото като истина, константа на принципа на мъдроста или казано по друг начин правото е истина. Константата като принцип се проявява в материята като истина, във всяка частица на съществуващото цяло наричана вседържател. Като вседържател на всичкото съвсем естестествено(истинско) е че както плюсът и минусът, позитивното и негативното като съществуващо е все истина на всичката,цялата. Съотношението на връзката на истината към делението и множението на процентното цяло е правото в относителноста като непроменлива величина или казано по друг начин произведението(резултатно равенство) на правото. Тази непроменлива величина съответно изразява че правото е равно за всичко или законът е за всички към живота плюса(+). Изхождаики от дотук установеното става ясно като закон на ОМ че всяко деиствие в цялото се връща съответно същото към себе си независимо дали разложено или не върху частиците на цялото. Като установен първи закон на правото всички останали закони произхождат като пречупени през призмата му закони за цялото. Дотук текста изрази двете точки в своята логическа конструктивност и съответно с установяването на еденица за нещо преминаваме към делимоста на всичкото като установяваме математическата логика по установения и производен закон.Начало на делението започва със двуполови които виждаме на тази снимка като две еденици по сто процента.

Простите цели числа се определят като делими и неделими като значение за прости. Това значение създава азбучен принцип на всички числа в които едни цифри могат да се разделят на просто цяло число а други не наричани още четни и нечетни. Това принципно значение на цифрите е уникално в това че делителната или множителна стоиност на цифрите е относителна т.е. безкраина и във + и във - както в множение така и във деление което принадлежащо на производния си закон, множението не-може да е повече от всичко, и делението не-може да е по-малко от нищо т.е. мярката е относителна на стоиноста от 100%. Символните мерни еденици са 1,2,3,4,5,6,7,8,9 като през една позиция се опре-делят на делими и неделими, четни и нечетни. Позиция за всичко или най е 9 и същевременно край на броините еденици. При прилагане на закона + събираме двете и създаваме 100% които като се разделят ще бъдат същите две еденици от 100%. За да се осъществи това е необходим нулевият център които определя центъра на равновесието, като обем или дължина, определящ се като 50%.Уникален центърУникален център може да се види на тази графика.

На тази снимка може да се надблюдава същата логика от първата снимка но обозначена с триъгалник. Както следва за всичко, процентното съотношение може да е от 1 едно до безкрай от съществуващото всичко като част от него. Множението като съответствие на делението създава относителност като движение по време от което следва че разделителната способност на мярката на цялото е относителна като съотношение със обема или дължината, живота и смърта, живота и миналото което се измерва пр. не могат да умрат повече хора от тези които са се родили и следователно щом не спират да умират значи не спират да се раждат. Това заключение в цифрите може да се обоснове в това че увеличаването на цифрите като способност на деление е следствие на увеличеният брои цифри, Художествено тази относителност може да се изрази като ластик върху които е разграфена цифрово на прости числа делящи се по брои нули на делението което от материална гледна точка се разглежда като множение. Разтягането на ластика като деление опрелящо растоянието към нулевия център нараства което предезвиква относителноста на установената при неразтегнато положение графика. В случая със представената по-горе снимка се вижда че дължината на стрелката която измерва разложеното цяло в първа снимка като линия не би могло да обхване цялата разделителна линия която посочва. От очевидното става ясно че дължината на отстояние на стрелката спрямо измерваното цяло повишава разделителната способност или така наречените вероятности.От изнесеният дотук текст става ясно че относителната величина се намира в неотносителни, образно казано рамки, които се обозначават със + и - които ни позволяват да измерваме всички процеси в тези рамки. Разделителна способностМножението като съответствие на делението създава относителност като движение по време. Разделителната способност както и в други части на текста може да се движи като логика и алгоритъм на относителноста в себе си. Това определя света във които принадлежат настоящите букви, думи, изречения и последователност като относителни понятия на неотносителния + поради своята относителна стоиност на деление на материята във всичко включително и мисълта. По този начин рамката служи като формула на относителните в което под форма в случая визирам споменатите букви, думи, изречения като групи по самоопределение които могат да си взаимодеистват благодарение на поставената рамка. Краиният извод на това е че живите същества използват изграждащ се алгоритъм в които принципът на каквато и да било деиност се променя със изключение на установеният алгоритъм на живота. Както броят на цифрите и буквите е установен като рамка в които те относително се съчетават но в някакъв порядък т.е. алгоритъм. Думите изреченията и задачите са относителни т.е. развиващи се аналогично на принципа деление и множение в което балансът се състои в това че, множението се събира в делението т.е. развитието се събира като резултат, общо цяло, цели числа и т.н. Развитието или движението създава времето и делението в материята като резултат понеже е равно на нарастващото движение като отражение което се отазява като настояще и история т.е. увеличението е равнопропорционално на способноста на деление като резултат което само по себе си като определящ знак за уникален център нула се обозначава със знака равенство =. Разбирането за относителноста имаики предвид дотук изложеното в краина сметка би трябвало да се самоизразява в конкретна логика по този начин. Алгоритамът на плюсовете и минусите е изграден така че да подържат живота безкраино. Знаците(символите) които рамкират алгоритъма на живота като цифрово деиствие(движение) са плюс(+), минус(-), 50% или равно(=), нищо или нула(0) и всичко(100%). Съответното заключение е че без равенството наклоняването към минуса от гледна точка на живота наричано смърт е предопределено. Законът на живота е единствен и неотносителен относителноста не съществува защото се нарушава произходът на живота като причиноследствена връзка на съществуванието. Относителноста не съществува защото движение не би могло да съществува без историческа връзка създаващо от своето движение времеви и пространствен поток към които да подържа своето определение за съществуване и движение в нищото. Причинно следствената(логическа) връзка пряко отрича това и се счита за точката определяща произхода на закона като разпознаване за плюсовете и минусите като следствен резултат. Това е същият принцип които се използва в математиката и като определение за факт. Факт се нарича всяко проявено деиствие като исторически дани т.е. като отпечатък(памет,история). Относителноста не може да съществува в несъществуваването т.е. в абсолютна неподвижност. Относителна истина не може да съществува защото истината е логически принцип на алгоритъма. Относителноста съществува като право на живота но несъществуващо в материята и се нарича право за грешка, право на избор или свобода. Правото на свобода на живота да умре но от гледна точка на живота се приема за грешка. Това е един процент от живота които се изразява като относителност на връзката с материята както показаното на първа снимка начало и край и съществуващ само и единствено в тази връзка. Волята управлява материалното тяло в пълно подчинение и хармония и само връзката със смърта е дисхармонията на относителноста. Взаимодействие След като във втора точка бе установено че събирателната е космичен закон на съществуването и неговата логика е проявата на живота като физическа реалност в която резултат е инстинкт заложен във всички живи същества.Обобщаваме определението за гледна точка възприемчивост и определение на деление и множение. От чисто математическа гледна точка делението се възприема като минусова клоняща в равенството си на "0" нула но в живота е точно обратното принципът заложен в земята и в жената определят делението като множение към + безкрай а не към 0 нула и към нищо. От закючението се подразбира че относителноста на делението като безкраино множение е живота и отражението по време и пространство на този процес като усещане в материята. Отражението обаче като физически врепространствен процес води към физически разпад смърт на физическата конструкция(тяло). Това отражение смърт, история, минало време на физическият и материален разпад се нарича материална трансформация на живота във физеческо тяло. Логиката на събирателната сред хората се определя като семеина двоика. От същата логика и принцип е построена системата като множител в които като обществена еденица човечеството се разглежда като членове на едно и също семеиство, род, корен, вид, култура, клон от хранителната верига и т.н. производни значения на рамкираното с определено значение на термините начало. Взаимодеиствието може да се разглежда и като цифрово такова. Както следва за цветовете, плазмата и цифрите всички цифри на делението и множението като плюсови и минусови или категориино преобладаващите в тях плюсове на множението и минусови на делението. Художествено представено това категориино определение създава призмено разлагане на светлината като думите, цветовете, плюсовете, минусите в движението.Във термините призмено разлагане е съответен знак минус или делено като алегория за цифровизирането на алгоритъма като производна на горепосочената логика от всичко към нищо като терминалогично определение на значението. Всяко разделение на клас като пр. текст, изречения, думи, букви, мисъл имат съответната производна логика и последователност на отражението спрямо източника си но не и самият източник. Източникът е положителната в това разлагане(деление) в смисъл че вървежът към деление е вървеж към смърта т.е. ако не съществува плюсовата(движеща)събирателната частица която събира мисълта в символи(букви), и ги свързва като думи които образуват изреченията в текста. Тази логика на плюсови и минусови се обобщава по следният начин щом няма събирателно(плюсово) движение следва разпад и смърт, следствие на разпада, или няма движение няма нищо. Взаимодеиствието е следствена връзка на движението. Важно; Мерките за всички движения във вселената се осъществяват като алгоритмени(вълнови, вибрациони) определения за делимост и цели числа. неделимоста се упоменава за всичко което не може да съществува само по себе си разделено на две по-малко или повече без значение. Всяко тяло или движение съдържащо в себе си делимост в алгоритъма на характера си или деиствията си под независимо какъв израз на источника си се определя като негатив. Тази логика може да се надблюдава в този текст. Към настоящето везната може да се метафоризира като съд над земята които е с въртящи се ножове ще забележим че всичката трева от едната страна на везната с въртящи се ножове е станала по-ниска за ралика от тази от другата страна. Това е художествено изображение на определението за богати и бедни което съвсем логично не би могло да съществува без нарушаването на равноправието. Текстът не принадлежи към никаква партиина или друга група принадлежност. В него е записан принципът на живота и равновесието в него и затова е конкретно изразяващ се по опорно-двигателната функция на живота. Текстът няма ограничение към вероятностите, употребата или възможностите му. Терминологията на текста е конкретна и с разяснено значение спрямо логическото отношене към които се отнася към другите в текста.