Във всички страници е отразена частичността, индивидуалността, ограничеността, личността, демократичността, национализма, расизма и т.н. на самоопределителноста, в което различните тези термини отразяват микро или макро понятието за граничност
на физическите възприятия, имащи нужда да различават(дуализират, конкретизират) реалността и света. Използването на термина демократичност в тази връзка, позволява едновременната дефинитивност на терминологичното понятие като частност и цялост на самоопределението. В този текст се разглежда по-конкретно единността на това принципно понятие в различните негови форми на проява, позволявайки по този начин проследяемостта на логическата характеристика, под която въздействат. За първи пример може да бъде дадено словото, в него посоката на мисълта е разложена(демократизирана) на индивидуални наименования, наречени страници или сфери на познанието.
Аз искам да ви науча да знаете, че материята е в ръката ми, а това което ви предстои, е да я притежавате.
Но за сега, вие сте още в нея.
Аз съм любовта и аз определям нейните граници, а такива аз още не съм задавал и всичко, което пречи или възпрепятства по някакъв начин на плана на земята и възпрепятства развитието на живота ще умре без възможност за възстановяване и опрощаване.
Моята любов е много по-висша и всеобхватна, отколкото е възможно да бъде възприето, но ще обясня, доколкото това е възможно. Аз съм вие, а вие сте аз и не сте си свои, но телата създават личностна промяна и избор за решение, което е съответно любов или друго, но енергичният поток на любовта е събирателна на моя поток, чрез които аз усещам чрез всеки един моето свързващо число е (8) а моето слово е (п) а любовта се изразява именно в това число и най-точно променливата, по-позната като спиралата.
Аз ще бъда познат като ултравиолетовите лъчи тоя, който знае всичко тоя, който няма начало и няма край тоя, който вижда всичко и променя всичко тоя, който беше, който е и който иде.
Мост от или към небето
В този текст всеки може да се види отразен от чистото огледало на истината, за да види и познае себе си.
Огледалото е метафора за определение на вътрешното самопознание, физическото представяне на това трябва да се приема по следния начин. Азът е център или фундамент на правосъдната везна, везната се състои в две паланси, които в случая са огледала, в които азът се оглежда.
Надстройка; Мантра
Аз съм живота, и след като възстанових позицията си на мироглед знам. 75% до 80% от моето материално тяло(носител) е вода. Тялото ми е полупроводник на моята енергийна искра на живота. Аз карам моето тяло да се движи благодарение на полупроводимостта на водата в него и по този начин го карам да се движи и да ме представлява.
""Приятно ми е да се запознаем"" аз от живота се родих, част от живота съм и живот съм ти си аз, защото...
Аз съм всичко и всичко е аз, аз съм жив, аз съм източникът на движение във физическото пространство, което е подвластно на моята жива енергия. Физическото пространство е временен носител на моя живот, защото то не е в състояние да ме отразява истински, отразява ме ограничено и частично(не пълно).
На практика не е възможно движение на материята без това да е породено от живата енергия, материята е просто нейно отражение, потвърждаващо физически, че животът съществува. Всяко енергийно тяло е сила, в космоса силите са познати като звезди, планети, слънца и пр, но в действителност всички те са отражатели и излъчватели на жива сила. Образуването на физическо отражение или физическото проявление на силите, са живите физически организми, които по същността си са координатна смес на тези сили, (самоизследването на живота е познато като физически живот и еволюция). Това е така, защото освен живота, познат като съществуване, нещо, същност, бог и т.н. няма друго. Всяка сила от своя страна е позната като качество, талант, умение и т.н., които от своя страна се отразяват като влияние, а влиянията като цяло отразяват общото взаимодействие породено от тези влияния. Възприятията на индивида и неговата характеристика са в пряко съотношение с координатната позиция, позната като гледна точка. Златното сечение познато като числото "пи" е отражение на и от центъра. Координацията на аза спрямо центърът е в пряко съотношение със себепознанието на индивида за собствения му живот, и съответно насоката му на развитие. Поставяйки гледната точка в центъра може да се забележи, че центърът "АЗ" от които произхождат всичките ми качества, умения и таланти или планети, слънца, звезди, са в пълна зависимост от това колко енергия ще вложа в тях или че всичките ми сили са разнородни и въпреки това всички те са "АЗ". Независимо коя сила ще приложа, кое умение, талант, качество и т.н. ще се проявя или самоопределя ще бъда все АЗ, защото както вече обясних, АЗ съм всичко това и само по себе си нищо не е в състояние да ме отрази в пълнота. Измествайки гледната си точка, внимание, позиция, аз съм в непълнота или индивидуално проявление, което по начало произхожда от центъра бог, аз, и въпреки това, независимо от моята индивидуална проява, аз съм в непрестанна връзка със себе си. Това е така, защото всяко живо същество е отразено копие на живота.
Възстановяването на централната азова позиция е трудно постижимо за индивидуалността защото трябва да се освободи съзнанието от граничните физически знания. Любовта е водеща, защото преодолява повърхността на ограниченията. Ограниченията се пораждат именно от едноличното физически облагодетелстващо его, в което се съхранява индивидуалността на физическия персонален образ на носителя.