Този недовършен текст се качва поради необходимостта от запознаване с основите, върху които е изградена предоставената системата намираща се на този сайт.
Причината налагаща това се състои върху разбирането за това че има конспиративен заговор срещу човечеството от малка група от него. Основните практики, върху които са построени техните действия се състоят в противопоставянето и отклоняването от основните закони на живота, върху която хората са си построили собствена система от закони, която се отклонява и, и предстои да рухне поради вътрешен разрив, конфликт, елементарно казано, е познат като конфликт на интереси. Това съвременно рухване обаче ще и много по катастрофално от предишната вавилонска кула, която се опитваха да построят.

 

На снимките по-горе са представени еднозначно двете състояния на живота. Щастие и нещастие, пълнота и непълнота, богатство и бедност, робство и свобода, общност и частност, и т.н. Съществува един закон за цялата вселена, което по право на съществуването се тълкува като един източник, причина за съществуването на всичко съществуващо. Затова чрез снимката отразяваща пълнота се асоциира законът. Съществуването на съществуващото не би могло да бъде разглеждано обективно по никакъв друг начин, освен като сили на взаимодействие. Това че човек е физическо същество и може да разглежда окръжаващият го свят като физическо представяне не може да потвърди физическият си живот като самодостатъчен, защото органите на физическото тяло предават сетивно към източника на неговото движение и те се явяват отразители или произведени от този източник, а не обратното. Никой не може да види себе си, без да има чрез какво да се отрази. Поради тази си неспособност определението на аза за обикновения човек става трудно постижимо в страницата аз съм това което съм това става ясно. В книгата Бхагавадгита отразяваща индийската религия многократно се споменава за „отричането“, в християнската библия за жертвата, в корана за неотклонната упоритост, в будизма за монашеството. Всички пророци оставили религия в историята след себе си са били отшелници, защото това е основно и задължително правило за постигане на извисяване или освобождаване на съзнанието от условно нареченият животински ум. На практика това е физическата гравитационна сила на тялото, указваща съпротивление, ограничение на захранването от живота, определящо дали ще бъде материалистичен или духовен възгледът към външната среда(свят). Това така наречено отричане сега е познато като безпристрастност, и както вече бе обяснено, от фундаментално значение за правосъдието, а в частност за преценката на индивида. Законът за съществуването на вселената е основата, върху която съществува живота като проявени и не проявени видове и форми. Основата, чрез която възприятията им са в състояние да се самовъзприемат и преди всичко да приемат. Преценката на възприятията е директно и неразривно свързано с всяко движение на мисълта или в последствие с физическите действия на организмите. Цялоста на закона упоменаван като закона на цялото из страниците на словото, е също така фундаментален за самата организация на живота, в страниците на словото познат като земен план и карма. В превод на смисъла му се тълкува като единство в многообразието или различията и единство на живота. Слънцето на планетата земя е единствен ядрен източник, захранващ жизнените нужди на физическата проява и не зависимо дали самото то ще се разглежда като жив организъм или не то аза определено трябва да го направи. Слънчевата позиция на аза е ключ към основата на мултикултурата и съответно към закона за цялото. В тази си позиция азът се отразява във всичките си органи с безпристрастна любов и отдаденост. Всяка планета(орган) в слънчевата система притежава сила, а силите свойства, свойствата характеристика, а характеристиката умения. В страницата отражение на светлината става ясно, че отражението е еволюция. В книгата за Тайното учение на Лао Дзъ разясняващо какво е пътят(дао) (Китайска религия) става ясно, че възприемането на всичко това е постигнато чрез бойни умения или изводът от това кое умение е най-върховно, а учените и индийската религия в закон на „ОМ“. На практика всички религии са достигнали до извода, че съществува единство, но чрез различни умения. В Лао Дзъ твърде точно се обяснява и това че дао или азът ще се измени или ограничи при определение, защото целостта ще стане частност или пълнотата ще стане непълнота. На всяко действие има равно по сила противодействие или на всяко умение може да се противодейства с друго умение и никое от тях не е върховно, а в науката е познато по това че не могат да съществуват магнитни монополи, поради което е извлечено и заключението на Кирхоф за възел на насочена енергия. Физическото изменение е следствие на влияние, което е насочено към изравняване, темпериране, отражение, подражание, цикличен кръговрат, еволюция. Всички тези форми на проява на закона доказват проводимостта на физическите обекти съответно него. Това доказателство е от особена важност за разбирането или различаването на реда и посоката, по които светът на живите организми съществува. Науката, религията или културата за господ бог е наука, религия или култура за всичкото. Физическият свят е частичен, ограничен, непълен, индивидуален и т.н. със съвременно наименование демократичен, затова той се определя като нисш и преходен(временен) за разлика от живота.

Еволюцията по своята обективна същност е натрупване на познание за живота и проявата на неговите закони във физическата реалност. Законодателствата на хората, които се отклоняват от нея са обречени, независимо за какво или кога. Законът е общо взето неизчерпаем, отклоняването от живота или духовността е отклонение в полза на материализма или смъртта, отклонение от живителната гравитационна сила на светлината към физическата гравитационна сила на материята. Делението води до смърт под една или друга форма или причина, а обединението до еволюция и съответно масово проявление на индивида в новите форми на живот възприели приноса му. Всички религии имат за цел да представят формално устройството на живота наричан бог творец, за да могат да го отразят като най-чист, точен, праведен, фундаментален, добър и т.н.. Всички физици се стремят да докажат, че законът на живота е проявен като физически закони, които от своя са жив организъм/и. Законът обаче съдържа отговора в себе си, т.е. всички пътища към бог са отворени, защото животът на живия организъм е непрестанен и той винаги може да се намери като източник на всяка физическа проява. Тъкмо животът на организма е връзката на бог, защото бог е всичко, а всичко е произлязло от бог. Бог е много добре представен в Бхагхавадгита където индивидуалистичното или ограничено възприятие на закона е представено като полу-богове. Представено като предсказание за бъдещето в книгата на Тот, който са били и последните пазители на закона за цялото или цикличният(алгоритмичен) закон за кръговрата на живота като скорост и отражение(време). Всички останали религии, които са произлезли, асоцииращи(позоваващи) или основаващи се на библията са наясно, че произходът на човешките проблеми се състои в собствеността, върху която упражняват власт и влияние. А без порядък и яснота по този въпрос, мирът, свободата, щастието и прочее човешки идеали е абсолютно невъзможен. Ясно е, че човекът и всички земни организми са дуалистични или живи физически(живот във физическо тяло или форма), а физическата проява е следствие на този живот. Това е така, защото след като животът напусне тялото, тялото започва да се разлага на химични елементи, въпреки че в повечето случаи това не се дължи на износването или повредата на тялото. Също така очевидните физически наблюдения тоталитарно доказват че именно животът в тялото, е това, което го задържа да не се разпадне на атоми или химични елементи. Възприятията на дуалистичните организми е следствие на възпроизводителните сили, това означава че те са в състояние да възприемат реалността и физически, материалистично и духовно, психологически. Проблем във всичко се оказва посоката на възприятие, защото организмите се стремят физически да възприемат живота си, а това няма как да стане. Физическото е отражение, при това непълно, а духовното е невидимо и не досегаемо, физическото изисква очевидност, а духовното, вяра. Духовността и вярата са естество на истинското себе познаване като живот, физическото познаване на химическите взаимодействия и духовното познаване на духовната характеристика. Духът или комуникативността на телата, водят или задвижват телата, без духа в тялото то се разлага. Всичко това може и да е очевидно, но физически не означава нищо, защото чрез духа нищото става нещо и то става очевидно или ценно. Сборът от фактите обслужва вярата и очите на духа, че това е важно, физически телата не чувстват нищо, телата могат само да изпитват чрез жизнената си връзка с духа, или иначе казано човек може да ИЗПИТВА ФИЗИЧЕСКИ чувства. Вярата от своя страна не се нуждае от физическата формалност на обектите и тела в обкръжаващото я пространство. Ключово за разбирането на произхода, функцията и значението на вярата се оказва времето. Разглеждането на живота като физическа величина е времево, т.е. разделимо по своята преходност и елементалност на минало, настоящо и бъдеще. Всичко свързано във физическите действия в бъдещето се основават на вяра в това че дадените намерения на организма ще се отразят като физическа реалност, резултат или ако трябва да се формулира то би било, че бъдещата реалност се основава на вярата. Това е така, защото физически нищо не предполага движение, т.е. физически не може да бъде отгатнато какво ще бъде бъдещето. Тук се включва законът или историята и миналото, миналото съхранява и обслужва както физическата предпоставка така и пълната вяра(увереност) в реализацията или не на съответните намерения на организма. Законът е фундамент на вярата и поради тази причина решенията за действия във физическата реалност са в пряко отношение, както и филтърът или призмата, по които да се възприема или отразява във външната физическа среда, свят. Този закон или негово отражение е истината под формата на закономерности, а те сами по себе си са съхранение на различието между източника и отражението, както разговорно се казва каква я мислихме, а какво стана. Това различие се формулира като „защо“ или като следствени причини. При наличието на някакъв вид проблеми то това винаги се дължи на следствен проблем, а сам по себе си е типичен за индивидуалния физически светоглед. Духовният истински светоглед е цялостен, той не може да бъде индивидуален. Никой не може да твърди, че знае повече от тоя които знае всичко, точно затова истината е във всичко, защото от закона на живота произхожда всичко. Физическите закони са познати като статични, а духовните като алгоритмични или циклични, времеви, доколкото може да се направи разлика. Тяхното отражение или проява са в определен възрастов период или на определени интервали, между тези интервали или цикли преминават множество други промени във физическата реалност създаващи усещането за различие или новост. Ако обаче всички промени и изменения се дефинират статично и индивидуално обективността(безпристрастността) към тези променливи би могла да даде реална и пълна представа за тази физическа илюзия. Само от позицията на времето може да се види, че всички физически организми умират или че в годината има сезони, които следват точно определен ред т.е. законът на живота е отвъд времето на един физически живот.
Текстът е редактиран
Естеството на живота предполага, че той трябва да бъде организиран по този начин, т.е. съзнателно, подсъдимо, измеримо. Физическите носители са принадлежни към силата оказваща физическото съхранение, защото чрез нея възприемат физическото пространство. Тази сила е позната като гравитационна, а в обектите като материална, т.е. тази сила е отговаряща за физическото възприятие на организма, а сетивността за възприятие на движението на обектите, познато като съзнание. Характерната черта на материята е в нейното деление, през целия период на съществуването си всичко материално се дели, на това се дължи разнообразността, разнородността, различността и определимостта на физическия свят, по подобие на една мисъл изречена физически чрез множество думи. Изхождайки от това познание за живота става ясно, че познанието не може да бъде открито във физическото разнообразие, а в източника им. Това е така, защото всичко от едно и малко започва, преди да стане много или голямо. Както вече е посочено в страницата Аз съм това, което съм живите организми произхождат от живота и следователно в закона, от които произхожда всичко могат да узнаят всичко, а физически абсолютно невъзможно. Физически светлината може само да се отразява, а духовно тя се поглъща, това което е погълнато е и онова, което може да се отрази като физическо действие. Този филтър, фокус на възприятията е свързан с физическата и духовна сетивност образуващи като резултат индивидуалния светоглед от цялата информация за него. Това познание за вярата и светогледът е метафорично казано, фундамента, върху които лежи правосъдната везна. По същество законът и истината обслужват вярата и съответно съзнанието, защото опитността се съхранява като вяра в натрупаното познание, от което съответно се изграждат умения, и не е нужно да ги извършват физически, те знаят че могат, в това се състои творческата заложба на живите организми. Идеалното състояние на живота и материята е статично състояние, познавано като просто съществуване и смърт от гледна точка на физическите данни за взаимодействие, открито и потвърдено от науката като поведение на частиците, това твърдение в последствие ще се съедини с фокуса на възприятията, образуващи дадена индивидуална характеристика. Идеалното състояние представено на първата снимка е отговарящо със спокойствието, пълнотата, щастието, богатството, психическо, духовно и отпускането като физическо усещане, а това от своя страна подхранва понятията познати като, еволюция и мързел. Поради тази причина физическия живот се приема, че е взаимодействие на живата енергия с физическите елементи и съответно дуалистично определим и измерим. Идеалният адамов образ от библията изглежда технически по начина показан на снимката по-долу, съдържаш в себе си независимото физическо възпроизводство (мъж) и съхранение (жена). Важно е да се отбележи че нито един връх на вълновото взаимодействие не преминава физическата граница, което на практика го прави физически безсмъртен или казано по друг начин не се използва никаква физическа сила, която да указва действие. Всичката информация на вълните под тази минусова или нулева точка се разглеждат като грешни, отговарящи за физическата гравитационна сила. Влиянието указвано от тази сила върху живите организми е познато като тъмна енергия и зло, Сатана, Дявол. Това е фундаментално знание, защото отговаря за връзката със закона и способността за измерване на действията на живите организми като добри и зли. С други думи казано животът(бог) е това което събира и обединява живите организми, а физическите елементи и възприятия ги разделят и съответно ограничават. Идентифицирането на аза посредством физическото тяло и възприятия представя светогледа огледално, а огледалното възприятие е тази обратнопропорционална сила на закона, с която индивида трябва да се уравновесява. Обективното странично наблюдение на този процес представя живота във физическо тяло като двулична форма на съществуване, в което равновесието на възприятията играе съществена роля за това как жизненият или духовен аз ще контролира своя физичен носител.
Тази информация е важна, защото злото или тъмната енергия няма друг източник освен живота, защото нищо друго не може да се възприема, а това, което стори това умира. Възприемането на жизнения аз чрез физичния му носител ако не е чрез истината отразена в този текст е равносилно на духовно ослепяване. Свойството на материята е неговата делимост и съответно определимост, а това свойство на делене е познатото време, отражение, индивидуалност и съответно относителност. Защото без деленето няма да има отражение на движение, а без източник на движение не биха съществували сили, ето защо източникът определящ фокуса си на самовъзприемане, е в основата на неговото равновесие. Ако приемем, че животът или съществуващото е точка, център, ядро, сперма в даден кръг, а кръгът е физическото, обвивката, тялото, кората, яйцеклетката то бихме могли да дадем израз на историята по следната формулировка. Ядреното възприятие оформя кората на планетата или даденото тяло, а възприятието от център–творческо се обръща и насочва от кората към центъра, ядро. Колкото по-дебела става кората толкова повече изстива ядрото, колкото по-дебелокоро става тялото толкова по-невъзприемчиво и егоистично става то. Представата за оформянето на тялото липсва за сметка на ума, ето защо тялото се приема още и като памет, а паметта се приема, че е отражение, проява на движението, живота. Ако начертаем линия от центъра до кръга и я разделим наполовина можем да видим физически геометричният израз на това, което е определено да се нарича духовно равновесие. На тази линия от страна на центъра може да се постави + обозначаващо определението духовност. Отговарящо за оживотворяването и действието във физическото пространство и с минус останалата половина към кръга, определено да се нарича материализъм. Отговарящо за възприятието и сетивата доставящи енергия, информация на ядрото. Ядрото се приема, че е предавател и по природа изразява общественото и общото, а изхождайки от позицията на обвивката, частното и личното, защото тя е приемник. Чисто логически това оформя един цялостен изглед на характеристиките, които притежава живата природа, способстващо за извеждането на безкрайни изводи произвеждани от взаимодействието на полярностите.
Различността може да се разглежда само от физическа гледна точка, но не и от жизнена, а от там следва и равенството на закона. Макар и видимо различни измервателни величини те способстват за цялостния комплекс на живите организми в хранителната верига. Ето защо е твърде видимо равновесието, което законът на живота или естеството е постановило на планетата като начин, по който животът да съществува пълноценно, цялостно. Математически е отразено като закон на ом, а като дефиниция тези величини са определени да бъдат количествено и процентно, количествеността определя, отговаря за различието, а процентността за мярката, която съответства на даденото количество. Това е особено важно да се има предвид, освен при взимането на някакви решения, така и при прилагане на някакви наказателни(възпитателни) мерки. Мярката на различността е така познатата мярка за съответствие на закона на ом, например ако е необходимо да бъде изменена формата на даден предмет с устоичивост един килограм и поносимост 2 килограма трябва да бъде приложен натиск от един килограм и нещо, но не надвишаваш два килограма. В същото време ако е необходимо същото да бъде направено с предмет от друг по-плътен физически състав и неговата плътност по „пи“ се поддава на изменение при натиск от над 10 килограма, но не повече от 15 кг. Следва да се заключи, че съставноста определя различността на предметите и съответно нуждата от различна силова мярка, която да е в отговор на тази съставност. По същия начин следва и мярката за приход(проводимост), мярката за наказание, мярката за разход и т.н. мярката е универсална за всичко. Още за човешката приложимост на тази мярка може се намери в страницата доклади на истината. От психологическа гледна точка е познато като анализ. Понеже тази страница отговаря за синтезиране на културната различност трябва неизбежно да бъде изяснено и постановено следното. Всичко, което е живо и съществува не може да бъде приемано, одобрявано, узаконявано като или за добро, ако то не обслужва живота, „не интереса, а живота“ а всичко, което не го спазва трябва да бъде унищожавано. По принцип това е невъзможно по естествен път, но е възможно да се пораждат различни видове заболявания, както физични така и психични. Например могат да се появят малформации в плода следствие на негативно влияние, било върху родилката било като кармична наследственост, т.е. по кръвен днк път. В природата могат да се наблюдават ялови(безплодни) животни или дървета, но това не означава задължителното унищожаване. В указа се има предвид всичко онова, което се опитва да се развие както като вирусни заболявания така и като психологически, например педерастия, вампиризъм, капитализъм и др. подобни, те се третират като обявена война срещу живота, макар че всички изброени по-горе могат да се третират като всяко друго престъпление от общ характер, а не като убийство, ако те не бъдат лекувани ако е възможно, то с абсолютна сигурност водят до смърт, каквато е и природата на всяка нелечима болест. В случаите, когато е налице проявено съзнание или разбиране за негативната позиция или състояние, в което се намира психично или физично болният, както и следствените им резултати като проявено престъпление или нарушение, зараза върху жизнената среда или организмите, а обществото, негови части, или други форми на съпричастност и застъпничество са налице е необходимо поставянето под карантина, затвор или друга изолационна форма на здравно подпомагане. Ако този указ не бъде постановен и спазван мултикултурата е абсолютно невъзможна. Различността може да предизвика множество конфликтни казуси и всички отговори и възможни решения за тях могат да бъдат намерени на тази страница на фундаментално равнище. Основният проблем на различността се корени в атака срещу самото правосъдие и начинът му на функциониране, основните му врагове се наричат адвокати или демократи, имащи за цел да интерпретират(преиначат), излъжат, укрият виновника, престъпника, злото и обвинят, атакуват, злоупотребят срещу праведния, доброто. Историческата борба на доброто срещу злото във всички форми на съществуването се фокусират в тази крайна цел, а във времето, когато беше писан този текст, това зло или Сатана, беше в образа на капитализма с маската на търговията(корупцията). Повече за Сатана може да се открие на страницата познание за дявола.