Slovo

Отражението е следата от нишката на живота.

Светлината която изразява чистотата и която в същноста си е бога и истината се изразява още като отражение т.е. това е естественото божие намерение наричано естество на любовта взаимопомоща себераздаването.

Това е така защото както вече е описано светлината сама по себе си не е видима тя се отразява във формата т.е. изразява я в истинската и същност на естествените и форми които се отразяват към всички.

Отражението като видимост на телата във всичките и форми изразява липсата на вътрешни противоречия и логически чрез своето отражение премахва и пречиства всичко тъмно като го осветява, защото тъмните цветове се явяват поглъщащи светлината, вампиристични.

Тази изразителност се изразява във всички аспекти на творението като лесно различими за вътрешната чистота или намерения които са предпочели. Този цвят изразява липсата на срам липсата на вътрешни не-чисти помисли и т.н. които по логически начин изразяват посоката на вътрешните намерения на тези които ги изразяват.

Голотата и изразителноста на телата изразява вътрешната хармония и разбиране за естеството на всяка форма като истина (естество) отразяваики се и поглъщаики се при наличието на такива тя има свойството да пречиства, т.е. като логическо естество (истината такава каквато е) и съответно да бъде възприета и последвана като разбиране.

Както любовта така всичко чисто и добронамерено пораждащо любов, себераздаване, топлота и единство са естествени и желателни. Това е най-ценото което човек може да желае и да изразява.

Всичко дадено от бога се отразява като чистота,топлота и естество във всички аспекти на творението, т.е. посока навън(отражение) на доброто. Достигането на вътрешна хармония и разбиране за това се изразява като естество към всички.

Светлината сама по себе си е енергия която захранва и задвижва материята. Целта на храната която хората употребяват е да извлекат тази енергия която материалният им организъм е загубил в процеса на своето движение(работа). Този разход се влияе пряко от НЕ-ГАТИВНОТО в отношенията между хората не-зависимо под каква форма водещо до стрес, дизкомфорт, отпадналост и др. причина за намаляване на защитните сили на организма и позволяваща много видове заболявания вследствие на това, а продължителната липса, до изменение на ДНК структурата и оттам предразположение към нови болести под формата на различни бактерии, инфекции и др. които са съществували винаги, но като безвредни, защото организмът е имал възможност да се защитава. Това отражение е също така и в цветовият диапазон познат под наименованието енергиен фото-ефект. Светлината произхождаща от слънчевата енергия е същата енергия създаваща фото-ефекта и същата която задвижва материята и същата която слънцеядите познават. Този текст е със научно доказан принцип във видеоматериала на текста медия и потвърждава достоверноста за вредоносното влияние на черният(не-гативният) цвят върху енергииният баланс на човека които е твърде добре познат и като слънчеви батерии. Отражението на позитивното и на не-гативното са историческа връзка която се изгражда и развива като модел, традиция, култура, вяра, характер и т.н. и е естествената връзка в поколенията. Отражението споменато в различни текстове на словото като не-гативно е това което се определя като зло, лошо, не-приятно и т.н. в текста медия то се определя като насилие което трябва да бъде спестено(ограничено,цензурирано,спряно) аналогично на възприемането на модела при насилието между родители пред дете. Отражението на позитивното е обратно-пропорционално на лошото наричано добро, правилно, приятно и т.н. Най-интезивно зареждащият и благотворно влияещ балансиращ жизнената енергия е белият цвят. Както черният цвят вреди на околните чрез отнемането на равновесието в енергииният им баланс така белият го възтановява, както добрият пример и щастливите родители предават(отразяват) върху тетето си като търсен модел и цености в своя живот.

Правосъдна стилистична формулировка на текста.

Подражателният модел и от части отражението се нарича още еволюция. Еволюцията и отражението е чисто духовно понятие одговорно за движението на физическото пространство, такова се явява и правосъдното понятие. Причината поради която правосъдието е част от този текст се състои във това че еволюцията изразява кармическата закономерност като правна величина/треактория на принципа отражение, пораждащо правосъдното понятие, причинно следствени връзки. Всичко това е процес на взаимодеиствие или влияние на микро/малки и макро/големи процеси направляващи или причинители на събитията/казусите. Физическото пространство и форми са временни и еволюцията няма отношение от него но има към него. Физическото възприятие или усещания възприемат това отражение а не го задават пр. човек може да види ефекта на едно намерение едва след като то вече се е случило или казано по друг начин да види отражението му. В науката дуализмът е познат като индуктивност а в битието като определение. Поради наличието на причинно следствените връзки хората възприемат отражението по същият индуктивен метод, т.е. следваики физическите остатъци на физическите деиствия или отражения във пространството наричани доказателства. Чрез тези доказателства достигат до источника причинител разкриваики посоката му на движение/намеренията, от своя страна посоката се определя от времевите отпечатъци които остават върху доказателствата. Във правосъдието съществува понятие за анти-сила наречана свобода, във отражението се нарича тъмнина или сянка. Правосъдието работи със причинно-следствени връзки и посоки които се пораждат от познатата разнородност на светлината. Всеки цвят и нюанс поглъща различно количество светлина което пък е познато като различна възприемчивост. Разнородноста сама по себе си е очевидното и естетвено понятие за йерархичност. Свободата като сила се явява 1%, този процент не е в състояние да промени правната посока особено по отношение на първичните. Поради тази причина живите организими са във състояние да създават предприемчивост или казано с други думи да създават програмируемост върху цели. Съществува земен план върху еволюционите процеси, в зависимост от възприемчивоста някои хора биха могли да са в състояние да предвиждат бъдещи събития касаещи този план. Възприемчивоста може да бъде чисто "интуитивна" но и естествено предопределена, самото предопределение за събитииноста не е базирано строго върху времето а е върху процесите поради наличието на свободата. В разговорен стил тези понятия могат да се разглеждат като естство на човешката природа. Решенията създават резултати които се натрупват като опит този опит създава навици а от натрупването на навиците се образува характер. Колкото повече натрупване се надблюдава на едно нещо спрямо друго нещо толкова повече натрупаното става непроменливо или непреместваемо, поради тази причина решенията или свободата е игнорирана по отношение на кармичната разплата(резултат). Лесно е да се установи едно бъдещо решение по отношение на нещо когато се изчисли съответно характеристиката а това е така защото бъдещите решения се позовават на имено този характерен опит и навик бил той порочен или не. Възможно е характеристиката да се обобщи по отношение на организми и дори елементи защото всеки организъм или елемент притежава своиства а своиствата не могат да съществуват във друга посока или поради друга причина освен като подвласни на първият закон гласящ че преди всичко трябва да се съществува. Това означава че своиствата познати като естство на организмите и понятието интуитивност съвсем закономерно следват посока към светлинният енергиен источник потдържащ живота и съществуването им. Всичко казано дотук по отношение на земният план порядък, закономерност се дефинира във понятието микро и макро или всички микро неща и процеси предизвикват се образуването на макро.

Надстроика; Мантра
Аз съм живота, и след като възстанових позицията си на мироглед знам. 75% до 80% от моето материално тяло е вода. Тялото е моят полупроводник на моята енергийна искра на живота. Аз карам моето тяло да се движи благодарение на полупроводимостта на водата в него и по този начин го карам да се движи и да ме представлява.

Светлината е невидима по природа, това което се разпознава като светлина от сетивата е нейното отражение. На практика може да се твърди, че живата природа произхожда от светлината, явяваща се двигател на физически проявените движения и отражения. В миналото светлината е била наричана жив огън, а в настоящето съвремие положително заредени частици. Независимо как ще се разглежда светлината или частиците ще открием, че най-близкото отражение на светлината е белият цвят, защото отразява всички цветове съдържащи се в светлината. В частиците ще открием електромагнитен спектър, показващ същото като съдържание, т.е. разнородно заредени електрони. Светлината е живот за организмите. Науката не работи със физически твърдения, защото отдавна разглежда така наречената от нея духовност, грешно представяйки я като физическа. На практика нито електричеството, нито математиката, азбуката на комуникациите и т.н. са все учения, които нямат физически характер. Благодарение на изброените се създава систематика на физическото движение, а не обратното, дори разглеждането на чисто механичните действия изисква разглеждането на двигателните и сили, които могат да бъдат всичко друго, но не и статичност. Това е така, защото по природата си силите са нефизическо понятие движещо и образуващо физическата реалност. Физическата реалност е шлака, дим оставена от самото движение с най-общо определение горивен материал. Този материал е зареден с енергийни частици и искри частиците се образуват като химически елементи, а искрите като организми, всичко това се формулира като живот във физическо тяло. Животът във физическо тяло изгаря/топи физическата си обвивка или се захранва чрез нея. Захранването става посредством физическо поглъщане на видове организми заредени с частици. Посредством хранителна обработка физическото тяло се захранва с енергийните частици, а физическите отпадъци се изхвърлят. Акаша се нарича оригиналът, прототипът или първичният-момент, действие или друго, в духовенството познато като първичен идеен принцип. На практика указва началото на възпроизводителният процес, по които организмите съществуват през времето, през което се изменят химическите елементи. Просто казано живите организми са създадени само веднъж, а през всичко останало време след това те са се пресъздавали (не създавали, а пресъздавали). Този принцип от науката се присвоява като геном указващ кое какво е и каква форма да придобие, но твърде неуспешно, защото генът е химически строежен резултат, а не двигателен строител на химическите елементи и атоми. Двигателен строител на химическите елементи и атоми е светлината, която ги съединява чрез вихъра на движението и посоката си. Центробежните сили на потока реализират физическата форма. По-важното се състои в това че физическите химични елементи са заредени светлини атоми които се разлагат, разпадат до известна степен. Това е известно като индивидуалност или частичност на материята като елементи. На свои ред съставните елементи се организират до потенциалните свойства, които ще представлява съответният жив организъм. Както химичните елементи, така и организмът като цяло ще притежава характеристика обслужвана от свойствата, които са и първично, изначално заложени. Психологическата характеристика се изгражда на базата на физическите възможности пр. сетивност, от която да се възприема външната физическа реалност. Така или чрез изчислителна дейност усещането на заряда спрямо източника си е без значение по-важното в случая е, че физическата обвивка, която представлява организма действа в съответствие с организационните сили и в тежест на посоките. По-големите заряди притежават по-голяма сила на движението си. Силите на движение съдържащи по-голямо количество физическа маса притежават по-голяма сила на увличане наречено гравитация, такива са планетите. Материята, тялото на дадена планета следва заряда, ядро, т.е. следва ядрото орбитално на вихъра му. Това е точно копие на физическата плътност на заредените химически елементи, т.е. следващи принципа микро и макро. Характеристиките и видовете организми притежават в различна степен способности за изчисления или с други думи усещания, усет за макро движението. Орбиталното следване предизвиква физическите сили на движението и усещанията за физическа гравитация. Планетите обаче са също така частици и сами по себе си не биха могли да предизвикат системна организираност. Поради тази причина те също така орбитално следват ядрото. Орбиталната геометрична посока като математически израз е познато като числото пи или фи, приблизително равно на 3,14, а като закономерност като златно сечение. Понеже е следствие на орбиталната посока към ядрото, всички живи организми са в съответствие с него, защото произлизат от него. Живите физически организми на планетата се пораждат от две посоки, сили, от и по посока към ядрото и от физическите частици по посока на физическите сили в случая гравитация. Живите организми се наричат растения, т.е. нарастващи, развитието на растежа е наречено развитие, защото буквално се развива, независимо че външно то е невидимо, невидимо е защото се случва от и към ядрото (отвътре навън). Движението представлява въртеливо движение на енергията по посока към ядрото, от където идва и завихрянето, познато като връх, при растенията просто връх, а фонтанела при подвижните организми. Към момента е общо прието за растения да се обозначават недвижимите организми, а за животни подвижните, в случая обаче думата растения се употребява за всички организми като принципност или тоталитарна природна закономерност, както и поради нейната смислова слово образуваемост. Силите на гравитацията са така наречените "физически сили" макар и да не съществуват сили които да са физически, отговарящи за личностното частно самоопределение формулирано до термина индивидуалност, индивид. Тази сила се нарича его, т.е. силата възприемаща и отговаряща за всичко физическо, материално. Егото се обозначава като минус(-) и като посока навътре, (приемник). Втората характеристика или сила е силата на живота, отговаряща за всичко духовно, формулирано до термините светия и светец, бог, слово образувано от корена свет, асоцииращо се по смисъл със свят и светлина. Обозначава се със (+) посоката е навън, (предавател), за индивид просто дух. Егото от различните религиозни учения има различни наименования, например; Сатана, Дявол, Дракон и т.н., отговорният за създаването на физическите тела и пространство е именно тази сила. Макар и тук тези сили на бог и дявол да са представени в обратен ред, трябва да се знае, че първа е на бог, респективно ядрото, а дявола е второстепенна, изпълнителна, материализираща сила. Целите и творчеството им са първичният духовен момент, а изпълнението вторичният физичен момент. Когото се разглеждат двете сили едновременно по някакъв повод, тази дейност се нарича дуалистичност(дуализъм). По подразбиране живота се асоциира със светлина, а дявола с мрак. Отражението на светлината по своята същност, е в буквален смисъл, духът отразен от материята. Този текст касаещ хората като частен вид организъм може да служи като фундаментална ориентировъчна мярка, каквато и е поначало, що касае понятията математика и време. В страницата доклади на истината е изразена и под формата на жизнен разход, по формулата, жизненият разход движение, е равен на движението време. Двете сили, бог и дявол са разглеждани от човечеството, преди всичко като религиозно учение или религиозна смесица с идеология/и. Всяка една от силите притежава характерни следствени резултати, по-известни като усещане за среда или като пространствени служители(свойства на средата). Пространствените служители са познати като понятия, при егото(дявола) са познати като демони с наименования, лъжа, измама, злоба, завист и т.н., а при бога(живота) като ангели с наименования, любов, радост, щастие и т.н. Средата е формулирана до термините АД и РАЙ, макар и наименованията да могат да се разглеждат в по-общ смисъл те са представени тук в най-конкретният физически отразен израз на понятията. Този израз е формулиран като следване на посоката (+), бог, които дяволът ще отрази като рай, а следването по посока на дявола (-), материализъм, ще се отрази като ад. По-подразбиране това е познато като числова формулировка по следният начин; този които в процентно отношение повече е допринесъл или отнел от живота е служител на бога или на дявола. Самоопределението и усещането за много и малко са доста спорен егоистичен момент, в които не искам да представям съвремието като доказателство и възможните, потенциални възможности за изкривявания. Точната мярка е златното сечение развиващо се в бинарен ред, което може и да се приема като нещо далечно, но в действителност да не е. Златното сечение се тълкува под определения като; нишка на живота, словото божие, истината, правосъдието, равновесието. Това е орбиталната посока към ядрото, на практика всичко, което представлява посока към бог(ядрото) е изразител на словото. Единността на живота е предпоставката, от която произхожда истината, и тъкмо поради това се постига консенсусност и систематичност на отношенията или действията. Единността на живота е единство на реалността(истината) и по характеристика се дефинира като социалност. Единността на живота е общност , глобалност, цялост, комплексност обозначен с (+) а материализма и неговата сетивност като относителност, частичност, непълнота обозначен със знак (-). Когато се следва модел на индивидуална проба и грешка това предсказва кризисна цикличност с кармично натрупване, а когато се следва модел на глобално надблюдение и изчисление на процесите водещи до индивидуалното време и решение се приема за право, следването на златното сечение. За пример мога да посоча хранителното запасяване на мравките, мечките в региони с лято и зима или много други дейности свързани с цикличната променливост. Поради тази причина работата на правосъдието е определението, защото съденето е деление, а общата формулировка за работата на правосъдието е, "надблюдение и изчисление на силите, които имат посоки на движение и взаимодействие". От текста дотук трябва да е ясно, че ядреният източник на живота с наименование бог, е източникът на светлината произвеждащ всички цветове, включително черният, които се води остатъчен вихър на движението, или просто проявителен, отражателен, следствен. Този цвят е материалната, физическа реалност на живота. Живота като нефизически е по-близко определим като енергиен и в съответствие с голяма част от принципите му. Електричеството не притежава минус(-), минусът се явява като гравитационна сила на планетната физическа обвивка, каквато е и на всички останали живи организми. Тази обвивка се нарича тяло, а телата са остатъчен отражателен материал, адекватността на движението след свързването се състои в способността на движещата се или активна искра, да се придържа към общото движение на произхода си. Това е способността на искрата да се самоопредели като това което е, към общата посока, или неспособността и да удържи утежняващите обратнопропорционални физически сили действащи като обвивка, тяло. Неспособността породена от тези сили е определено да се наричат, его, дявол, Сатана, зло, грешно и т.н. Физическото възприятие за живота наподобява леща, едната страна наподобява събирателната точка, от там се вижда приближено, а от другата далечно. Това се дължи на силовото налягане делително, ниско и събирателно, високо, или просто въпрос на гледна точка, делението от гледна точка на живота е множение. Ефектът от събирателната сила на лещата е достатъчно показателна за производният принцип на силите. Силите са енергийни процеси и поради това те могат да бъдат във всякаква форма, а поради произходът и от живота то те са подчинени на закона за хармонията, синхрона. На практика това означава, че кармичното натрупване е в асоциации с настоящата циклична периодичност. С други думи би трябвало да се обясни, че цикличният кръговрат е времето за най лесно постигане на намерението, а в други би било непосилно или трудно постижимо. А в пример може да се представи като кораб, които е с попътен вятър и такъв, които е в насрещен, противоположен. Синхронът със закономерностите поражда сила тази сила е в пряка връзка с магьосничеството, защото съдържа същите принципи. Магьосничеството е не физическа форма на влияние върху времевото натрупване. Това е така, защото слънчевата система се движи точно и прецизно, подобно на часовник, всъщност от това се сверяват часовниците. Орбитирането на планетите се движи схематично или ритмично, алгоритмично, изравнението е показател за цикличност и налягане. Всяка една планета която отразява ядрото е влиятелна сила, подобно на най-близкия спътник. Основните цветови полюси са бял(светлина, +) и черен(тъмнина, -), това означава, че събирателността на полюсите е възможна и в двете посоки, ползването на магия е отражение на отразеният аспект от съответните сили, в принос на дадена цел. Разликата между реалното човешко действие по повод целта е в това че силата на влияние не притежава носител, само източник. Няма никакво значение за живота на живия организъм кога той е роден е логичният извод, които произлиза от установяването на тази бройно систематична точност или периодичност. На практика това е само средство за персонална локация в дадена среда. Законът е достатъчно красноречив по отношение на съпротивителните сили на влияние и отражения(в случая съображения), само по посока на течението няма съпротивителни сили. Всички тези сили влияещи и образуващи дадени свойства и съответно способности на живите организми са характеристики и качества на ума, да пробуди своята сетивност за източника на силите. В книгата на Тот може да се намери египетската културна представа за тази периодичност под формата на разказ.