Война

Тази страница е, в пряка взаимовръзка със страницата, произход и значение на правото и познание за дявола. За да може да бъде разбрана тази страница е необходимо възприемането на независим поглед върху действията на егото, мозъка. За да може да се случи това е необходимо съзнание или иначе казано позиция на наблюдател. Информацията по-долу засяга хората, лично.
Войната е "анти — сила" и по-точно е анти — сила на принципа, от които произхожда самата сила като понятие или самоунищожение. За да бъде разбрано по-ясно тази формулировка е нужно да се прочете и разбере страницата сила. Както най-вероятно вече е известно е, че свободата е това нещо, срещу което се освобождава някои. Космическите закони повеляват липса на празнина в пространство-времето, т.е. няма прекъсваемост. Благодарение на непрекъсваемостта и постоянството на дадени процеси наричани природни закономерности, това е същото, което е осигурило химическите реакции в организмите и хранителните им вериги. Тези природни, производни закони са същите, спрямо които организмите са зависими и поради това наричани още жизнени и фундаментални. Свободата по своята същност е деструктивна като минус и налага частния, делителен възглед, личен. Понеже е същност, следователно има тоталитарна характеристика за организмите, познато като война. Свободата на една частна гледна точка се състои в обхвата на контрола, които може да осъществи, там където не може, е ограничение или съпротивление, указващо метафорични граници на свободата, познато като несвобода. Най-кратката формулировка за свобода е просто, липса на ограничения. Войната започва, когато дадената треакториална посока на движението за краткост цел срещне съпротивление. Съпротивлението не може да се осъществи при наличието на една-единствена единица, сила или посока и това налага възглед на наблюдател, т.е. независим, на две или повече гледни точки, посоки, действия. Поради това ще ги обозначим като гледна точка номер едно и гледна точка номер две. Едно се движи в определена посока и се засича с две, в този момент едно възприема, че вече не е свободен да премине и е нужно да изчака две. Едно се опитва да възстанови свободата си като овладее и повлияе две, като изисква от две да се спре и да го изчака да премине, без да му се пречка. В този момент две чувства не свобода и опит за нарушаване на свободното му движение, това от своя страна кара две също да се опита да възстанови свободата си. Това на съвременен език се нарича конкуренция, отговорът на две се нарича защита. Реакцията или отговорът на този, които е втори се приема за защитник или защитаващ се, а първият реагирал като нападател. В случая номер едно се явява нападател, а номер две защитник, защитаващи едно и също искане, да преминават безпрепятствено. От правосъдна гледна точка с предимство е този, които е преминавал и е бил засечен, но понеже тук се разглежда войната ще изместим ъгловият градус, така че да не може да се различи преимущество при сблъсъковата делимост ще забележим, че войната е неизбежна, а в тази война, всяка от страните е, в правото си. От свободата се ражда войната, която е като цяло нападение и защита, войната или сблъсъците могат да се проявяват под различна форма, но не зависимо от това те следват определени посоки и закономерности. Същественият принципен извод от представената ситуация на едно и две се състои в ограничените мирогледи, спрямо космическите и природни закономерности, които повеляват синхрон. Синхронът обаче го няма, още повече поради правната проблематика на казуса, а това извежда сблъсъка до ниво на реакция спрямо съпротивлението, в което правото, правилата въобще отсъства/т. Правото в случая не е в състояние да се произнесе към нито една от страните, а това го прави излишно в разрешаването, уравновесяването на изхода, резултата. Достатъчно е да добавим егото, около което гравитира свободата и от това ще последва хищническо поведение, защото хищническото поведение е възприятие за плячка и собственост. Войната като принципен израз се състои в антисила на живота. В действията на страните се очертава следният алоритмичен кодекс разделяй и владей, война се печели с безправни действия, унищожението на противника е еднственият път към свободата, правото е в силата, всички са врагове, война се печели чрез максимално възможното незнание на противника за действията (атаката) която ще го унищожат. Няма нужда да се разгръщат военните тактики, стратегии и действия породени от логическите изводи които дава съответният кодекс, по-важен в случая, е моментът на сблъсака между две страни. Този момент се състои в чувството за отделеност от живата проява на света и неговият закон от която е част инициаторът на войната и в желанието си да получи или постигне нещо повече. Отделеноста от закона постановляващ правото на живот и указан като заповед не убивай, е моментът в които егото се приема като владетел или представител които е над живота и неговият закон. Поради тази причина действията които приложи чрез безправната сила на надмощието си над живота, към формата на враг, ограничаващ неговата свобода е неговото лично право. Иначе казано правото на неговата сила. Правото на силата от своя страна е проявата на насилствен контрол над живота. Насилието само по себе си има страшно въздействие върху противниците, т.е. внушава страх. Това е само част от градивният момент на войната и тръгването по този път и този кодекс на дявола. Познаването на дявола е достатъчно само по себе си за логическото свързване на действията които произвежда егото и неговите крайни стремежи. Неговият метод за въздействие ще бъде разложен на познати съставни части. Разделението като основно действие е част от текста за свободата. Свободата като понятие ще бъде дефинирано в по-голяма дълбочина преди да бъде свързана с конфликта. Преди да продължа искам само да напомня че поради закона хората са живи и отделянето от закона се нарича грехопадение. Законът е съвършен и той е съдържател на живота. В този закон съществува свобода т.е. избор, чрез познаването на добро и зло. По-просто казано човек е в състояние да греши. Това което не е в състояние да греши не е живо съзнание то е механично действие. В това се заключва свободата в закона. Индивидуалноста на физическият мозък които е носител на съзнанието, е онзи аз на физическото самоопределение, които е определен да се нарича, его. Егото е физическият израз и представител на съзнанието но също така е граница между духа и тялото. Тялото или егото може да следва всяка мисъл на съзнанието. Възприятието или определението на физическата единица е бройно, а от там и като различно и като отделно. Понятието за отделеност и частност произхожда от възприятието за собственото му физическо тяло и само съзнанието може да възтанови връзката му с истината за живота и неговият основен закон на любовта, изразен по следният начин. Всичко което не служи на живота чрез които му е даден живот да живее е обречено на смърт, не съществуване. Служенето на живота само по себе си означава принос за/към живота. След като се даде ясна дефиниция за проявата на живота като живо съзнание във физическо тяло наричащо се личност лесно може да се проследи действието на свободата, егото и войната. Свързаноста на живота погладнато на обратно е равно по сила ограничение. Аз погледнато като физическо възприятие за личност срещу всичко което не съм аз. Математически се поучава аз срещу всичкия брои азове които се възприемат по същият начин, а това понятие е определено да се нарича анархия или хаос. В това състояние взимаме две единици които се стремят към дадено нещо и се зблъскат или под някаква форма им се наложи да си взаимодействат всяка една от тях ще приеме другата като форма на ограничение. Ограничението от своя страна е не свобода. Свободата от своя страна е липса на ограничение, а липсата на ограничение само по себе си се вява контрол и съответно власт. Желанието за контрол и власт съответно в обратен ред означава желание за свобода. Когато виждаме логическата насока на мотивите(желанието) лесно можем да го умножим по броя на физическите единици които съществуват и съответно тяхната алчност. Колкото по-ограничени са възможните действията на останалите единици или групи такива, толкова по-голяма е власта и контрола на съответната единица станала диктатор. Преодоляването на различни видове ограничения е като цяло заложено от закона, под формата на еволюция но приемането на живота отразен чрез формите на живот като ограничение е престъпление срещу живота поради които е жив и самият престъпник. Поради тази причина действието против живота се нарича самоубииство. Анархията или хаоса са познати още като конкуренти. Конкурентите се стремят да преодолеят или завладеят ограниченията които се проявяват като опозиция. Това се осъществява чрез създаване на ограничения на конурента, а те са по линия на неговите зависимости. Тези зависимости са съответно тези ресурси или друго което образуват неговата сила и чрез която той на свои ред ограничава. По този начин неговата сила на противодействие намалява. Накратко казано стремежът е в унищожаване на конкурентните сили, а то следва отново чрез ограничение или разделение. Подобен стремеж е просто стремеж към обезсилване и оттам подчинение чрез слабоста. От казаното дотук става ясно че всички действия са насочени към слабостите. Човек които действа като конкурент се стреми да подчинява и контролира чрез слабостите защото по този начи възприема своята свобода. Слабостите са познати като понятие наречено търсене или нужда. Тези така наречени слабости се пораждат от закона за еволюцията на любовта или иначе казано приноса "към" живота на другите. Всичко което има насока стремяща се под една или друга форма да обслужва живота, чрез физически действия или ресурси, се разглежда като слабост, от гледна точка на дявола, защото всичко физическо може да бъде ограничено и унищожено. Силата на дявола може да се прилага към почти всичко. Познато още в сентенцията, че на всяко добро може да се отговори със зло. Когато се създаде спор или скандал межу две страни едната страна винаги се е почуствала наранена. Следствие на това, тази страна желае да прехвърли обратно болката която е понесла, чрез ответна реакция. Тази ответна реакция се състои в нарушаването на търсенето или нуждата на ответната страна. Ответноста на действията на двете страни следват закона на съответствието. Каквото повикало, такова се обадило, каквото дадеш, това и ще получиш, каквото посееш това ще пожънеш, око за око зъб за зъб и т.н.
Добави клипа Zakonat

Единственият изход от кармичният кръговрат постановен от божият закон се състои в правото снизходено (спуснато, дадено) от пратеника Исус Христос. Това право се състои в това, че хората могат да нарушат този закон, като отговорят на злото с добро и по този начин да се спасят от кармичният кръговрат, създаден от грехопадението. Както се вижда в логическия извод, чрез нарушаване на закона човек пропадна и чрез обратното нарушение човек може да се спаси, а кармичният кръг се затваря отново, в закона на равновесието. За закона е еднакво неестествено, дали ще се отговори на доброто със зло или на злото с добро, защото законът постановява че животът е херметичен. От избора обаче зависи бъдещето.

Индивидуалното възприятие, което започва да се "само"възприема като физическа личност е онзи момент на отделеност, познато като грехопадението.