Системна трансформация

Днес 22.8.2011 г. когато започват първите редове на този текст ясно се забелязва че пазарният принцип по разпределение на земните ресурси е напълно погрешен. Както става ясно от заглавието на страницата този негатив ще бъде отстранен и променен към правилно функциониране на човешките взаимодействия и обменът между тях.

Този текст засяга логиката на всички системни свойства на обществото като физическа, битова и правова реалност.

Обосновката на текста е свързано с текстовете в словото под формата на свидетелски прояви на поддържаната логика. Обосновката, освен като проява на защитен текст, теза или друго има за цел да даде още по ясна представа за мащабността на единството като едновременно случване, т.е. за абсолютната истина на единството.

Логическата ценност е както следва от най-първо към последно, от най-малко към голямо, много или казано накратко от най-първично жизнено важно към всичко производно от него.

Основната логика на изграденият резултат е в проявата на хората да заемат териториално(земно, физическо) пространство и чрез това пространство наричано външна среда да консумират енергийните тела съхранени в нея, чрез което да дават енергиен обмен(функционалност) на тялото. Понеже външната среда е независима от тялото и е съществуваща, независимо от него. И понеже тялото, което е човекът, има нужда да взаимодейства с тази външна среда става част от нея и като такъв средата става зависима от човека. Заеманата част от човека се нарича частност(личност, лично пространство) и правото на частно пространство се дава като рождено право наричано още право на живот. Това право на живот определя, че човек има право да заема частно физическо пространство. Физическото пространство намалява с увеличаването на броя на хората, което определя, че заеманото физическо пространство и ресурсите в него са променлива във времето величина. Неутрализирането до някаква степен на тази величина е обществената дейност като изправител. Изправителят разпоредител на обществените ресурси се наричат парламенти. Парламентите не притежават тези ресурси, защото те са разпределени като променлива във времето величина. От изясненото дотук става ясно, че при наличие на право на живот разпределителят трябва да отрази това като минус еденица отдаване на земен участък от общото физическо пространство, върху които човекът да може да живее. От гледна точка на Сатана, което е смърт, анти живот проявата на живота във физическото пространство е разход минус. Тази променлива на площта, върху която е правото и броят на хората може да се припознае като акция.

Акция = право на процентно състояние върху площите и ресурсите на земният участък за лично пространство(частно).

Процентното състояние на тази акция е упоменатата променлива спрямо броя на населението(обществото).

От дотук казаното следва, че с раждането на човека безплатно му се осигурява акция с променлив дял участие в обществото.

Пазарното заграбване на акциите поставя хората в робство и оцеляване като вид данък(заплащане) на живот. Учението по заграбване на акциите(правата) на хората е сатанинско и представлява именно сатанинска гледна точка. Състои се в силово отнемане чрез унищожение или пълно подчинение на себеподобни. Пример на казаното дотук може да се изобрази като заграбване на достъпа до водни ресурси като придобито право. В този случаи живота на целият свят би зависел от издевателствата и желанията на притежателя.

Застраховката срещу хора със себеподобна сатанинска гледна точка е проява на военна или полицейска силова групировка припознавана още като мафия. Трансформацията на мафията ще се изпълни чрез одържавяване на дейността и постепенното и обезоръжаване и намаляване. Одържавяването на мафията ще застави силата като обикновена независима от разхода или дейността си сила, което от своя страна ще я направи обществено полезна като инструмент или системен елемент. Този елемент от системата е показателен за възможността на човешките същества да употребяват сила срещу нещо в защита на нещо, от което следва и правилността на защитата. Трансформацията на системата има за цел премахването на този елемент сила като вероятност за употреба на защита. Както най-обикновен готварски нож, които се употребява за приготовление за храна така и силата трябва да се използва за работа, а не за защита. Защитата(застраховката) като физическа или финансова сила е сатанински елемент използван като принуждение. Това е така, защото индивидуализирането на силата като лична позиция не е защита, а диктат. Премахването или не-премахването на диктата се състои от неговата употреба, в които войната може да се преустанови или да се задълбочи и разраства в геометрична прогресия определена от потенциалното интелектуално и физическо развитие на силите за унищожение(защита). Използването на силов контрол върху опонентите от които се застрахова(защитава) съответната институция или гледна точка създава съответно силово противодействие. Тази логика на гледните точки за правилност и грешност на употребата на защита е спорна гледна точка на страните, в което основната линия за разрешаването на правилността на действието е чрез сила, а не чрез разум, в които заложеният природен модел на взаимодействието бива нарушен и не се разрешава чрез обществено съгласие, а чрез робско подчинение със смъртна заплаха. Човек използва сила, за да се защити от тези, които прилагат сила, т.е. от тези, които разрушават равнопоставеността и организираността на обществото. Казано още силата се защитава от собствената си проява, т.е. проява на лична гледна точка пр. моята сила и не съществува нашата сила, това само по себе си е определение за това че ние е станало аз.

Понеже човешките дейности са предизвикани от човешките разсъждения то и същественото направление на всички тези сили са в пряка зависимост и контрол. Горепосоченият проблем се преодолява чрез лично възприемане на неправилността на тази употреба. Нарича се самоконтрол, дисциплина, култура, скрупули и т.н.

От изнесеното разпределение на земният ресурс става ясно, че хората не могат да притежават земните ресурси, а само да ги употребяват и наследяват. Това акционно право на процентно състояние върху площите и ресурсите на земният участък за лично пространство(частно) което е процентно и променливо спрямо броя на населението(обществото) е определящо частното и общественото. Практически материалното оценъчно определение на земния ресурс е обезпредметяването(де материализъм) в които оценъчно има значение само добивът и обработката предизвикани от човешка дейност(труд) на материалите от земен произход. Всяко ръкотворно, т.е. произведено от човешка ръка придобива оценъчна стойност на изработката като труд и е човешка собственост, която може да се обменя и да бъде напълно частна. Материалният земен ресурс не притежава и не може да притежава стойност. Стойността на ръкотворните продукти са съхранени само като работен процес вложен в продукта, резултата, защото материалният земен ресурс е безплатен и наследен като производен. Като правило за човека няма стойност, която да изисква стойност от само себе си. Стойността при човека може да се предизвиква от неговото самоопределение и желание, което от своя страна е променливата на търсенето, относителността, избора. Подаръкът е добър пример за по-ясно изразяване на остойностяването на ресурсите, защото не притежава цена от гледна точка на приемащият подаръка, а това определение на приемащият е такова, защото не е направил нищо, не е извършил труд, работа, действие, чрез което да остойности цена на този подарък. За приемащият подаръка този подарък не струва нищо, но притежава стойност, от което следва, че оценъчното определение на приемащият е пряко свързано с неговата собствена дейност. Еволюционният процес се изразява като "ПРЕДАЙ НАТАТЪК" а пазарният принцип изтичане, прекъсване, грешка, загуба.

Принципът, които се предизвиква и използва в грубата сила е кой е повече, а не кое е правилно. Пазарният принцип е същият и човек взима колкото може, а не колкото е правилно.

Истината за ценообразуването
Цената на произведеният продукт се определя от
зборът на жизнения разход(работата) по време.

Цената(парите) има за цел да определи работата на произведената стока
която да бъде обменяна срещу друга, т.е. обмяната на стоки и услуги.

Целта им е хората да не бъдат ощетявани.

Имайки предвид че движението е време и съответно величината за измерване на движението(работа) е времето, то трудът е равен по времето, което е установено като постоянна величина, за разлика от резултата, които може да е всевъзможен. Увеличението на цената на продукта е добавената стойност време на всеки един от верижната работа по добиването на изделието, стоката, продукта, резултата. Точната стойност на изделието се осъществява благодарение на получаването на възнаграждение равно на неговият труд. Самото възнаграждение в случая пари е трудът на човека, но непроявен като негова работна дейност отдаването на този труд възнаграждение на човек с друга дейност, специалност и т.н. е точно толкова като трудът на единия и този които ще вложи другия с друг резултат. От всичко това следва, че общественото устройство на разпределение на земните ресурси и обмяната на труда е определението за парична еденица изравняването и стабилизирането на обществената дейност ще бъдат уравновесени, справедливи и правилни. Данъците ще станат минимални приходите ще нараснат цените ще намалеят, от което следва че трябва да бъде проследена трансформацията в секторите, които ще се засегнат.

Величината е сектор от линейното напластяване на живота. Художествено илюстрирано е като музикално нотни линии, на които протича променливата на тази величина. Чрез надблюдението и от тази позиция може да се съблюдава нейното отражение върху останалите сектори на които влияе. Позицията е гледна точка на надблюдение и отразяване на всички величини върху които човек не трябва да е пристрастен(склонен) като надблюдател. Поради тази причина изискването необходимо за определение на правилно и грешно под формата на съд е определено да бъде безпристрастно. Пристрастността, освен като проява на личен избор като индивидуалност е и възпитанието, ценностите които се изграждат в човека.

Данъкът и резултатът са променливи величини, защото данъкът обхваща всички видове застрахователни и обществени прояви като поддръжка. Резултатът по извършването на работа е определение за неопределена дейност, която може да намалява или нараства във времето. Поради тази причина засичането на работата като време е постоянната справедлива величина с възможно най-точна оценка на резултата като разход, труд, движение, работа. Стабилността която се постига от точната работна оценка на хората позволява нисък данък, реален с дейността която е извършена. По този начин стойността на парите като труд е спазено, и цените на резултата намаляват, данъкът поддръжка е по-нисък. Тази стабилност се записва в текста ПРОМЕНЛИВИ ВЕЛИЧИНИ точно с тази цел, защото резултатът е променлив, а трудът не. Най-засегнати са поддръжниците на енергия и водни ресурси, които извършват минимална работа по поддръжката за снабдяване с тези безплатни за обществото ресурси. Понеже оценката на тези дружества се базира върху акцията която е отнета от хората, загубите на хората като разход е огромна.

Бизнесът като значение за относителна оценъчна величина на резултата е сатанинско учение и гледна точка(позиция) "престъпление срещу себеподобни".

Търсене е също променлива величина обуславяща битовата причина на взаимодействието, която от своя страна е свързана с потенциалните възможности на индивида. Търсенето използвано като величина на остойностяването се нарича пазарен принцип или спекула.

Потенциалът е величина по-високо от парите. Определението за величина следва своята логична последователност като нива и степени в нивата, защото величината представлява цялостната сфера, позиционна линия на излъчване. Потенциалът е променлива положителна и непрестанно нарастваща във времето величина поддържаща пряка връзка с физическите прояви и възможности на резултата.

защото потенциалът просто изчислява вариантите на възможна верижна реакция в подредената(логическата) от нея последователност на запаметена през времето информация натрупана като опит или знание. Потенциалът е още определение за творческа величина проектираща средата и реалността. Резултатите произлизащи от потенциала може да бъдат грешни в своите резултати но не и в своите действия. Това е така, защото човек не може да извършва грешни действия, а само да предизвиква грешни резултати от тях. Действия определени за грешни са тези които не предизвикват съответен на желанието резултат, което е познатата лъжа, заблуда, несъзнателност и т.н. определения за невъзможна верижна реакция. Във връзка с това всички действия произлизащи от човека са мисловно контролирани и целенасочени отговарящи на желанието и волята на човека. Желанието предизвиква по-висока активност(работа) на потенциала. Подценяването на обществената(външната среда) принадлежност е анти-потенциал или обозначени с плюс и минус потенциал(+) подценяване(-). В скалата на величините потенциалът е по-високо от съзнанието и по-ниско от разума. Потенциалът като изградени възможности за действие представя избора на човека.

Производство, съхранение и обмяна на данни...

Производството както физическо така и психическо е свързано с енергийното натоварване и разход на човешкото тяло свързан с резултата произлизащ от формата на натоварване. Както физическата така и умствената работа произвеждат резултати под различна форма като физическата се определя за стока, а умствената за информация, данни или софтуерна конструкция като последната се определя още и като административна дейност, в която разликата се състои в това че изчислителната дейност е електрона, а административната с физическо нанасяне и прехвърляне. Според определението за потенциал и ценност не може да се определи от променлива величина, непроменливи потенциални възможности, които могат да се произведат като резултат от един или други. Потретването на информацията, че ценността като лично определение е индивидуално за човека спрямо неговата необходимост е свидетелство за това че всяка една информация може да представлява най-голямата ценност за един и абсолютно непотребна за друг. Това свидетелство е достатъчно за извода, че ценообразуването базирано на променлива величина създава неравнопоставеност и неравноправие както в правосъдната система така и в стокообмена и реалното възнаграждение, което е абсолютно погрешно. Дейностите извършвани от хората не могат да следват една линия на производство определена като цена, защото дейностите са верижно и зависимо свързани, а съответно на логиката не е възможно разумно същество да цели да се самоубие или да работи на загуба. Работата може да се възнаграждава само чрез постоянна величина независима от потенциала необходим за извършването на една или друга работна дейност. Неспазването на това води до нестабилност във финансово отношение, кризи и престъпления от всякакъв вид и характер, следствие на обедняването предизвикано от определянето на производствените линии като по-ниско квалифицирани \в настоящето време на написване на текста определението е такова, грешно и злонамерено\. Анатомичното определение за ценност може да се разглежда и между половете като логичен принцип на закона. Тази нестабилност на величината търсене на необходимост предпоставя възможността едно и също нещо да притежава и ниска и висока стойност(ценност) поради времевата променлива на средата. Тази логика се надблюдава в информация ненужна за даден момент станала в друг животоподържаща или спасяваща. Това до определена степен засяга избора на човека в неговия жизнен земен път. Разпределението на земният ресурс е нарастваща като ценност величина пряко пропорционална на броя на живите еденици включително хората.

Нарастването на броя на хората по отношение на жизнената сила е свързан с пенсионната величина. Никой не може да си осигури продукти(спестявания) които да не могат да се покрият(произведат) от съществуващата жизнена сила. Жизнената сила на производителността е свързана и определяща се като производствен капацитет на всичко което може да произвежда нещо. Потенциалът като определение за конструирана върху някакъв принцип възможност е градивна и развиваща се във времето, което произвежда развитието и повишаване на капацитетите и формите на производство.

Определението за ценност е свързано с величината търсене(избор). Изборът сам по себе си е определение за привличане , красота, необходимост(нужда). Необходимоста е постояна величина в избора свързан със природните закони но и способ за промяна в процеса време на развитие. От това произлиза че изборът спрямо постояните величини(природни закони) е предопределен и същевремено позволяващ 1% относителност на избора. Тази относителност като процентова еденица се нарича индивидуалност или позициона гледна точка.

Парите като физически остоиностен носител на работата са по произход приети от необходимоста, за взаимодеиствие и обмена, форма на резултатите произведени от този засечен остоиностен труд. Произходът на остоиностяването посочен в текста ценост е начална причина за еволюционото развитие на парите.

Съблюдаваното пазарно изкривяване на остоиностяването на труда се дължи на посоченият пазарен принцип. Настоящият пазарен принцип позволява остоиностяването на паричната еденица освен като остоиностяваща труда да остоиностява резултата като обем или форма което е погрешно. Това като пример означава че човекът които е работил 5 години по създаването на зграда може да получи по малко възнаграждение(остоиностена работа) от човек работил 4 години по създаването на кораб. Изкривяването в остоиностяването се дължи на търсенето което е променлива величина и съответно е индивидуална като определение за оценъчна стоиност. Както вече неколкократно в текста е упоменато пазарният принцип е сатанинско учение които сам по себе си създава неравнопоставеност и затова е определен като анти-обществена деиност. Предметното остоиностяване увеличава жизненият разход чрез принуда и ограничава човешките възможности. Грешката личи особено силно в ползата на стоиноста защото по-високата предметна стоиност обезстоиностява човека за жив т.е. човек не струва колкото работата си. Възможностите за системно изкривяване се състоят в това че има възможност за принудително нарушаване на жизнеспособноста с цел повишено търсене което да повиши съответно остоиностяване. Това може да се надблюдава също така като медицинска работа по оказване на някаква помощ в което търсенето на живота в случая остоиностява работата многократно въпреки че е обикновена физическа деиност изискваща необходимите знания за изпълнението им. Тази особено висока остоиностеност лишава множество хора от живот и медицинска грижа. Практически резултат може да се предизвика от всяко човешко деиствие дори той да не осъзнава това но това по никакъв начин не може да се определи като стоиност от която да произлиза някаква величина. Аналогично на посочената по-горе застраховка е недупостимо тази част на системата да излиза от обществената работа т.е. данъчна подръшка и да преминава към търговски принцип.

Естественият икономически стремеж е в намаляване на жизнения разход за сметка на покачващият се резултат. Ако резултатът не е общ т.е. обществен той става срещуположен. Това означава че покачващият се резултат уравновесяващо намалява цената си съответно на разхода а не обратното.

На снимката по-горе виждаме системна организация като определение за организирано общество. Подредени хоризонтално съобразно консенсуса можем да проследим верижната реакция на всеки. Неспособността за обществено определение е противоречието между личното и общото. За да се възстанови връзката и разбирането за общност е необходимо изравняването и преоценяването на човешкият труд. Изравняването на възнаграждението ще позволи потенциалните възможности да не се ограничават като конкуренти, а да се подпомагат и обединяват. Това ще бъде така, защото приходите от потенциала на човешкият труд ще се възвръщат чрез ниска стойност на резултата, което е свойствено за потенциала, т.е. да нараства. Това в цифрово изражение е увеличение на резултата ниска стойност на продукта. Понеже възнаграждението е постоянна таванна величина тя не се променя в парично отношение, а като общо резултатно постижение, което означава, че това за което не се извършва човешки труд може да бъде безплатно. Това изравняване неотменно ще изведе на преден план общата значимост на всеки един от вида като потенциален принос. Личната изгода се състои в това да повишиш потенциала на всички, за да може това да допринесе за личните възможности, т.е. личната изгода е обществено насочена или казано накратко помощта към ближния е личен интерес. Личната изгода в противоречие с общото е противоестествено действие спрямо закона за цялото, т.е. обществено вреден, зло, паразитен вирус.

Практически обществено организираните деиствия позволяват чрез механизиране на производствената деиност да получават безплатни резултати. За разлика от настоящата сатанинска практика на ограничение на потенциала за повишаване на личната изгода. Това е образно казано прът в колелото на еволюцията в която зависимост попада и самият практикуващ ограничения към себеподобни. Практически увеличаването на ограниченията е увеличение на цената защото ограничението предизвиква необходимоста, ниският резултат и нисък потенциал. Тъй като цената е вързана за необходимоста човешкият живот и труд е обезличен и зависим от ограниченията а самата цена непрестано нарастваща от натрупващите се ограничения т.е. колкото по-висока цена толкова по-бедни и ограничени. Ценовото съпротивление на резултата към труда, под формата на противообществено лихвено ограничение създава обществена бедност и враждебна среда(свят). Чрез сатанинската практика и гледна точка доброто на потенциала е зло защото намалява цената чрез повишения от него капацитет а злото добро защото конкурентът губи. На първи етап корупционата практика на сатанинския принцип трябва да бъде отстранена от обществените представители на системата. Това може да бъде осъществено чрез закон за доходите на народните претставители т.е. забрана за частна работа от която да произтичат доходи към тях по семеина линия. По този начин финансите на държавните(обществените) представители стават проследяеми(прозрачни) и немогат да предизвикват законодателни разпоредби в полза на частния приход или чрез него да прикриват зделки с посредници на частния приход. Законът за право на частен доход за народни представители получаващи възнаграждение от общественият данък се определя като антикорупционен закон. Чрез този закон се гарантира защитата на причината създаваща обществени представители и тяхната работа.

Както търговецът не продава стоката си на превозвача така и народните представители не получават парите от данъците като лични средства. Управлението на средствата не предполага тяхното притежаване. Единственият частен доход които може да получава работника представител на обществото е възнаграждението което е установено между работодателя общество и работника представител. Работника не може да краде от работодателя си или да отклонява неговите средства в наливане на личното имущество. Работодателя общество не може да не притежава право да се намесва в работата на работника представител и да го коригира при наличие на злоупотреба с оказаното доверие. Защитата на причината освен като правен казус оказва въздеиствие върху мирогледа на народните представители и тяхната роля в обществото защото причина за корупцията е желанието за лично облагодетелстване и ако тази причина бъде прекъсната то и корупцията ще спре. За да организират обществените деиности народните представители създават праволинеиност на извършваните деиности за да могат те да се осъществяват безпрепятствено и взаимодеистващо със останалите. Тази праволинеиност(правила,закони) която създават като обществени връзки необходими да се спазват, за да се подържа това взаимодеиствие ще бъдат считани за работа на тези представители. При наличие на възможност за лични допълнителни доходи на тези представители техните разпоредби ще придобият общественият вид деиствия одговарящи на сенчестият модел на техните намерения и деиствия т.е. личната изгода ще бъде тежест в подпомагането на частни организации и интереси които имат отношение към техният личен допълнителен доход и по този начин законовите разпоредби ще са в ущърб на общественото булшинство. Мирогледът на прераждането в смисъл на кармична следственост на поколенията(това визира само връзката със деиствията и следствията във поколенията) ще бъде добър инструмент за представителите. Спазването на този анти-корупционен закон позволява по-нататъшното развитие и автоматизиране на принципите на системата като по този начин ги прави икономични и повишаващи жизненият стандарт на обществото. Не спазването на закона ще влоши взаимодеиствието между обществото и неговите представители като чрез развитието ще влоши жизненият стандарт на обществото, ще увеличи класовото разделението на обществото и ще застави ниският клас във непотребни и постояно безработни. Престъпноста срещу хората ще нарастне а с нея бедноста и цената на живота в условията на агресивна среда на оцеляване в което социалната връзка ще се прекъсне а оцеляващите ще са обречени на гладна смърт.

Развитие на принципите на системата в автономно психологическо правило, надфизични деиствия посредством електрони връзки на физичното взаимодеиствие.

Авторово изказване; Ако всичко това се наложи не мислите ли защо бог не се е наложил. Основната причина за това се състои в съзнателното и несъзнателно действие, в което всяко вмешателство в личните определения биха се счели за насилие, а това е така защото разликата между добро и лошо не е установена. Съвсем известно е че няма закон, които да не може да не бъде пренебрегнат, това е именно свободата и съзнателното решение и установяване на закона като възприет за правилен. Като пример може да бъде сравнено поведението на ранено диво животно, към което се иска да се окаже помощ. Макар че природните закони са непроменими и нанасянето на болка върху собственото тяло да е неприятно то това не възпрепятства човек да се наранява или да се убива и това логично продължава дотогава докато не осъзнае разликата между добро и лошо или приятно и неприятно. И всичко това не може да наложи от страничен човек нито да се спре без засягането на съзнателната причина, в която човекът отново сам определя правилността на поведението си.

Основният обществен проблем се състои в определението за добро и лошо и лично и общо.

Не спазването на закона ще влоши взаимодействието между обществото и неговите представители като чрез развитието ще влоши жизненият стандарт на обществото, ще увеличи класовото разделението на обществото и ще застави ниският клас в непотребни и постоянно безработни. Престъпността срещу хората ще нарасне, а с нея бедността и цената на живота в условията на агресивна среда на оцеляване, в което социалната връзка ще се прекъсне, а оцеляващите ще са обречени на гладна смърт.

Развитие на принципите на системата в автономно психологическо правило, над физични действия посредством електрони връзки на физичното взаимодействие.

Парично остойностяване на определенията за ценност

Следваики употребата на ценостите и търсенето ще забележим че към настоящето време 09.9.2011 г. те са свързани със обществено наложени определения нямащи нищо общо със всекидневната употреба или жизнена подръжка, удобство, улеснение за физическото тяло.

Движение на променливите величини данък и цена на продуктите и работата. Определението на този вид работа се нарича чиновническа, т.е. чин е = степен, квалификация, в която съответната работа се придържа към постоянна заплата(парично остойностяване на труда) спрямо определен вид труд. Чиновническият труд е лишен от въздействието на променливата величина на търсенето и се разглежда като частична или сферична дейност на човешкият труд. Постоянната величина на заплащането най-лесно може да бъде свързана с времевото отчитане на резултата. Моделът на системата е изцяло пропит от логическият принцип на тези величини. Практически хората получават едно и също възнаграждение рамкирано във времето като потенциална възможност. Резултатът е данък т.е. не е частна собственост, а потенциалът лихва. Частната работа или частното притежание е паричната сума равна на времето на работата. Понеже резултатът се свързва с общият брои, резултатът от извършването на определен вид дейност резултатът може да бъде по-евтин и достъпен от получаваната сума при разлики в потенциала на обществената дейност. Променливата величина намираща се между другите две, цена и резултат се нарича жизнен стандарт, т.е. всичко което е евтино е богатство = висок жизнен стандарт и всичко което е скъпо = нисък жизнен стандарт. Този стандарт се движи в посока към потенциала на гледните точки общо и лично. Чиновническата работа изравнява цялостно възнаграждението по получаването на всичкия извършен от хората резултат, в което неговото повишаване е равно на богатство, защото намалява цената или работата по изпълнението му. Свързаността на цената с работната дейност и потенциал на обществото създава истината свързаност и произход на взаимодействието. Практически жизненият стандарт на цялото общество ще бъде изравнен и чрез изравняването си свързан с посока към обществена принадлежност и дейност, в която значимостта на хората, техните възможности и принос ще бъдат действени като личен интерес за всеки човек. Как не като от всеки човек зависи дали ще може да си позволи повече материални блага произведени от неговият потенциален труд. Към настоящето липсата на това равенство е споменатото лично и общо, в което ниската цена става бедност за един и богатство за друг. От тук следва и логичното заключение, че най-голямото богатство е това, което не струва нищо и богат е този, които няма нужда от нищо което струва. Практически водата е безплатна и не струва нищо и затова тя се явява богатство, макар към момента това да не е така. Чрез механизиране на производството се постига същото, а към момента това е в обратно пропорционалност, т.е. изземане на човешкият труд без възможност за потребление или казано с други думи потенциалът е срещу хората.

...вие непрестано трябва да работите все повече и повече вие скоро няма да спирате да работите защото трабва да определяте парите като по-важни от себе си и работата която извършвате а същевремено капацитетът ви непрестано се увеличава което е обратно пропорционално на стоиноста на парите. Вие може да изграждате много и много повече отколкото вие може да си представите но ако вие се държите за парите и се однасяте към всички като към врагове и конкуренция скоро вие никога не трябва да спирате да работите защото хората необходими примерно да изхранят цял свят ще стават се по-малко и малко на брои поради покачващият се потенциал и капацитет на производство в което всички останали стават излишни.
Защото вашият потенциал расте непрестано докато парите не, те са мъртва материя на която вие определяте стоиноста, обратно на собствения си потенциал и капацитет и по този начин вие вървите срещу себе си.
Няма как да намалявате своя потенциал за да печелите повече независимо от жалките опити за намаляване наречено качество, намаляването на потенциала на хората е невъзможно. Вие вървите срещу себе си, и точно това е тъмната енергия на сатана, това е в момента личноста която ви сформира.
Това което аз ви желая е да излезете от тази зависимост.
Излесте от тази зависимост излесте от нея.

Текстът е съставен от реалността, която е не само като физиологическо, но и духовно действие, като пример; говоренето на хората е реалност, но не физическа, а причинно-следствена на физическите действия, със способност за направление или активизиране на направлението, съхранено от човека като информационен поток(източник). Текстът е изчерпателен в своята логика поради наличието на резултатното проследяване на причинно-следствената връзка, от която възникват упоменатите действия.

от Сатаната Пътят към воина е логическа последователност на сатанинската гледна точка, която статистически с приблизителна точност представя краят на живота на хората.