Определение на определението е много важно познание за разбирането на понятията и значенията на причинно-следствените връзки, които са градивен елемент на сътворението. Това е така, защото сътворението започва със самоопределение, което се изразява чрез определяне. Тази страница даваща познание за определението като понятие е дефиниция на определението. Имайки предвид това, трябва да се отбележи логическата хронология на самото сътворение на проявлението, резултата. В този случаи това е дефиницията като произход на определението. Дефиницията съдържа в себе си всички елементи на нещото, което в последствие се рамкира като определение. Например "панта за врата". Пантата за врата се състои от две части свързани помежду си със ос. Това са три части съставляващи определението "панта". Дефиницията е родител на съставните части изграждащи понятието за нещо съществуващо, което се нарича. Наричането е определението като крайност. Сътворението само по себе си е израз. Изразът сам по себе си не може да съществува като нещо понятно или разбираемо, ето защо изначалното състояние на съществуването на бог не може да бъде достигнато. Достигането на понятие и разбиране за бог може да започне от неговото проявление като отражение или иначе казано дуалистично, двуполярно. Историята започва така: Аз съм. Аз съм нещо. Аз съществувам, Аз съм всичко. Аз съм нещо е начало на творението като дуализъм на полярностите. Нещо и нищо, съществуващо и не съществуващо, всичко и нищо. В тези полярности на дуализма се изгражда самоопределението на отражението. Дуализмът или полярностите пораждат от само себе си определението или иначе казано различаването, а различаването е само по себе си отражение на определеното. Определянето или определеното може да произхожда само от съществуващото, защото то се явява първичен източник на активността на полярностите. Отражението е пасивното състояние на не съществуващото. Съществуващото е това, което е, а не съществуващото е това, което не е. Съществуването и несъществуването за краткост е най-познато като плюс (+) и минус (-) от където изхождат и съответните определения за живот и смърт, добро и зло, правилно и неправилно, светло и тъмно, топло и студено и т.н. Самото отражение създава крайност чрез своята полярност. Тази крайност е добре познатата граничност, а граничността от своя страна е елементалност, индивидуалност, частичност. По този начин всичко може да се изрази като отделен елемент на цялото, под формата на съставни части, а съставните части са части от дефиницията на всичко, което е определяно. Дефиницията и определението съдържат в себе си цялото. Дефиницията се поражда от реалността на съществуващото като реалност (истина). Истината е израз на съществуващото равновесно отражение, като дефиниция на полярностите (дуалистична реалност или цялостност). Понятието, което се възприема и нарича, е определение на нещо, което е. Наричането е облекло, тяло на понятието, което е определено. Определянето е рамка на съответното тяло като единица от дефиницията съставяща общото цяло на света и живота, в което се е осъществило въздействие и трансформация. Определянето на кое да е понятие е крайна дуалистична рамка на полярностите, съдържащи в себе си това, което е и това, което не е. Например: бялото е бяло и не е нищо друго, освен бяло, червеното е червено и не може да бъде нищо друго, освен червено камъкът е камък и не може да бъде нищо друго, освен камък. Това, което е камък например не е въже, хартия, вода, писалка, тесто, кофа, дърво и това може да продължи чрез изброяване на всички възможни определения за нещо, което съществува, но не е това което е, а това което е в случая, е камък. По този начин определението разделя всичко което е от това което не е. На основата на истината може да се дефинира реалността в нейните полярности и определения. Рамката на определенията могат да бъдат с голям обхват (дефиниция) и да обхващат множество процеси, по-просто казано алгоритми на характеристики, поведение или механично движение. Механичните движения са свързани с физическата закономерност на телата и са входящата страна на сетивата възприемащи реалността на тези определения, които са съставили. Животът е добър и не е лош, а лошото е лошо и не е добро, лъжата е лъжа и не е истина. Определянето на добро и зло е добро, защото позволява различаването на резултата, като отражение на това което е. Лъжата например, е това което не е в определение на нещо което е, а това е определено да се нарича илюзия, фокус, лъжа и измама. Това което е (истина) не е подвластно на това което не е (лъжа). Защото дефиницията на понятието създава определението на съществуващото. Дяволът, злото или това което не е, атакува образа, като го копира, а образа, това е определението. Съдържанието (дефиницията) на определението се променя, но запазвайки образа си (наречието на определението). Получава се така, че наричането на второ, трето и т.н. обезобразява това което е. Това което е (истината) е неунищожимо, но остава не различимо поради липсата си на определение, което да може да бъде възприето. Най-атакуваното от дявола е доброто и така всяко зло се нарича добро и всяка лъжа се нарича истина. В един момент всичко се представя за добро, но не е. Получава се така, защото липсата на определение обезобразява или размива, заблуждава възприятията за това което е (истина). Регенеративният процес на това се осъществява чрез дефиниране на понятието (разбирането). Това се осъществява чрез разлагане на съставни части (дефиниране) на закономерностите като естествено отражение и резултат спрямо понятието на даденото определение или иначе казано, проверка на истинността за всички възможни комбинации и взаимодействащи с понятието резултати през времето в пространството под различна форма на реактивност и отразен резултат, сборуван до закономерност или алгоритъм на логиката свързваща съществуващото със закона който естествено не може да бъде друг освен природен (рожден). Лъжата по право не може да се прилага там, където има понятие на определението. Дефинирането на определеното наречено разбиране прави определението неразрушимо срещу всяко друго представящо се образно за същото. За по-просто разбиране на творческото проявление, може да го наречем авторско право. Авторството е творецът, а наричането на сътвореното, изразеното като продукт или понятие е неговата правна дефиниция на определеното като наречие, име, понятие. Разбирането на различни определени дейности се счита за овладян майсторлък. Разбирането по правило най-често е свързано с опита на съответния индивид и способността му да вникне в алгоритъма на закономерностите, с които взаимодейства. Физическата реалност е по правило рационална, въпреки че законите на сътворението изхождат от ирационалното те се отразяват в рационалния физически свят. Образуването на отражението и взаимодействието му не може да съществува физически, без то да отговаря на закономерностите на средата, която представлява в този свят.

Послепис
Чувствам, че може да има неяснота в разбирането на текста и затова реших да добавя няколко уточнения. Това е изключително важен текст за правото, защото реално, тази страница представя началото на правото. Нека не се бърка със страницата Произход и значение на правото в нея е посочен произхода, а не началото на правото. Произходът е от истината за живота на реалността, а началото на правото е определението на полярностите като светлина и тъмнина, плюс (+) и минус (-) добро и зло, лъжа и истина. Определянето обхваща цялата реалност чрез наричане или иначе казано сътворяване. Определянето е образ на полярностите като граничност на съществуващото и не съществуващото и на това което е и това което не е. Физическото определяне е именуване на нещо съществуващо. Ирационалното проявление на сътворяването не може да се прояви физически по друг начин, освен рационално. Това е така, защото за рационално се приема всяка физическа закономерност във физическата среда на живота и точно заради това животът се проявява физически. Животът се разглежда като ирационален и като такъв той си остава физически не обясним, но физически изразим, но това е тема за друга страница.