През последните 5-6 години така и не успях да запиша и затворя тази уводна страница, но най сетне успях за разлика от много други. Страниците в словото изказват до голяма степен причината за това. Причината за това че най-високите технологии следват потребителска политика, тази така наречена европейска политика е тотално пренебрежение към еволюцията, паметта, мъдростта, качеството и въобще смисъла на съществуване. Словото е създадено на български език по правилата на българската лингвистика. Английският е по-нисш език и ако словото е четено на такъв или подобен език би трябвало да се предполага, че повече от 30% ще бъдат загубени. Не само защото езикът е буквално символно ограничен, но и защото асоциативната логическа следственост на смисловата парафразна изразност касаещо определени принципи биха останали недоловими. Въпреки всичко, начинът по които е създадено словото, би трябвало да преодолее стотици хиляди години и възможна смяна превеждания и изменение на езиците, от едни към други. Дължащо се на разяснение на принципното смислово значение на наречията образуващи съответно употребената терминология. Мисълта е разложена на съставни елементи, части, наречени страници. Буквално езикът и буквите се разглеждат като елементарно и повърхностно изразяване на информация, формално и изменчиво, временно. Информацията в словото използва конструктивно изграждане на терминологичните наречия с цел канализиране на възприятията в строго определение касаещо конкретното значение на нещо, което може да бъде изменено, запазващо по този начин принципност на смисъла и в един момент пренебрегващо формалната възможност. Това се извършва посредством определение на нещото и изземване на принципа на нещото. В последствие принципа на съответното бива схематизиран в по-широки аспекти изразяващи по-пълна картина на единните принципи. Една от причините това да е така е защото употребата на терминологии в различни свери се използват в различен смисъл, а друга причина е интерпретативността или изкривяването на информацията в удобна за интереса форма, казано направо заради злото у хората. В момента светът е лошо място за живеене пълен с лъжа, злоба и омраза, а самият живот напълно безсмислен, освен ако не е изпълнен с изброеното т.е. ако на живота се придаде смисъл то той ще бъде разглеждан като престъпление. Този увод може и да звучи малко объркващо или неразбираемо, но читателят трябва да бъде предупреден, че той съвсем не е единствената не разбираема част в историята. В словото е използвана логическа мисъл, която не може да бъде доловена, тя обаче може да бъде усетена, частите, които звучат объркващо са изключително точни и точно затова изглеждат такива. За да може да се канализира принципното действие на определени аспекти или характеристики най-често е необходимо да се използват общи понятия, общите понятия обаче лесно се интерпретират и масово се подразбират погрешно, обикновено според ситуационната гледна точка на възприемащия. Този момент или възможности на приемо-предавателните свойства и способности на организмите са съблюдавани като строго фундаментални. По начало приемопредавателните способности са изразени като сетивност, но в словото те имат по-широк смисъл, и затова са разглеждани като част или ниво на физическите, интелектуалните и духовните възможности/свойства. Пример чрез интелектуалното строителство може да се създаде устройство, което да докаже или наблюдава процеси, които са невидими, недоловими за човешките сетива, но посредством създаденият уред човекът да е в състояние да вникне в дадени процеси или събития, които не би забелязал без уреда. Този обаче уред е външно устройство/чуждо тяло, което няма директна връзка с мозъка. В тази връзка се приема, че всички средства за възприятие или анализиране на информацията за времево пространствените процеси са приложими с напомнянето, че степените на възприемчивост определят интелектуалната позиция и среда и словото се изразява в по голямата си част от гледна точка на средната човешка сетивност, защото е „най-очевидна/близка“. Тази книга не може да бъде наизустена или разказана като човешка история, защото е книга за живота. Словото не може да бъде определено като научна, фантастична, правосъдна, медицинска и т.н. история, защото животът е на практика всичко, което може да съществува, определя и създава. Словото е вид доклад, а не протокол, макар до известна степен да придобива протоколен вид. Протоколният вид на словото идва от фундаменталният тоталитаризъм на физическите закономерности, които са използвани почти без мярка. Това се дължи на това че в зомбиращият капитализъм с крайно материалистическа идеология хората не са в състояние логически да обяснят правно своите действия, според света, в които се намират. Накратко казано в главите на хората светът е хаос, в които те са създатели на реда и живота си. Фундаментализмът обаче ги връща към тоталитарните физически закономерности на планетата и поради това е често използван. Докладът е предоставяне на информация за реалното състояние на нещата, неговата достоверност е в пряка зависимост от сетивните, емоционалните, интелектуалните качества и способности на доставящият информацията също така доставящият информацията трябва да притежава ораторски качества и психофизически способности за преценка и филтрация или концентрация на информацията като терминологична изразителност. Докладната форма на словото както вече бе обяснено има конкретно канализираща цел, по този начин словото е в състояние да бъде създател на терминологии или представител на закономерности и сили, които не са имали терминологично название до този момент, което е доста досадно в редактиращите програми. Благодарение на това словото е в състояние да обединява смислови значения на термините в конкретен принцип, което на практика означава, че възприятията на хората възприемат самият смисъл на използваната терминология(не буквално). Протоколът е указване на действие или конструирано планово ръководство на или за определени участници спрямо дадено действие, което не е словото. Уводът не е предназначен да разкрива тематиката неговото предназначение е да подготви за нея. Поради тази причина ще предизвикам размисъл у тези, които се наемат с този товар, да прочетат словото, дали са готови за това, което ги очаква или е по добре да го захвърлят още сега. Също така искам да предупредя всеки, че словото ще го промени и тази промяна ще остане непоправима. Парафризъм е непозната до този момент дума тя се отнася до работата на мозъка и информацията, която той обработва. Информацията или жизненият опит на човек е познат като невронна мрежа от клетки съхраняващи информацията, свързана или създаваща връзки по между си и реализираща се като навици. Парафризмът обаче означава, че информацията в клетките е колективна информация, която създава връзки, които имат малко влияние от навиците. Това е един вид творческият потенциал на човека пример човек решава да разкаже за колата си, но това няма отношение нито с паметта нито с азбуката, защото в същият момент, в които реши да разказва той все още не знае нито какви думи ще употреби нито точно кои детайли от събития или спомени ще употреби в разказа си. Парафризма идва от парафразирам и съответно на родителският корен на тази дума той изразява принципна форма на действие и организацията на израза, целта или намерението. На практика историята за колата може да бъде възприемана асоциативно в първият момент, защото възприемащият или слушателят трябва да чуе края на изразената мисъл касаеща колата. Асоциативната мисъл включва навици докато парафризма не, парафризма обхваща цялата информация и познания, които са натрупани в мозъка, за да ги възпроизведе в ред, които съответства на ситуация, усещания и пр. Разбирането на парафризма е до голяма степен предизвикателство за ума и изисква така наречената креативност, креативните хора в днешно време най често са определяни за луди или за глупави, но креативността на практика е монашество или отхвърляне на рамката и навлизане във водите на непознатото, това за някои хора е плашещо, а за други ежедневие. Словото е предназначено точно за креативни хора или за такива, които имат такива заложби, принципно всеки има, но малцина са тези които се осмеляват да ги изследват. Креативността е парафризтична работа точно като програмното задание в определена задача, целта на задачата или желанието е известно, но нищо друго не е, нищо от задачата не е изпълнено и тя може да се каже, че е нереална или несъществуваща, но това което сътворява словото е същото нещо, което може да сътвори една задача в реално действие и факт, това е същият парафризъм на твореца, които не съществува до момента, до които не реши да каже, аз съществувам, ще бъде… Точно така започва и историята на словото от нищото, в което нещото се определи че съществува и че не е нищо, нереално или несъществуващо, че нищото не може да го спре да съществува, освен ако то само не го реши, защото освен нещото не съществува нищо друго. Ако изнесената информация до тук е достатъчно понятна и разбираема то най-вероятно няма да има проблем с историята на живота такава каквато е извън пределите на ограничена сетивност или зададена възприемчивост, защото креативността изисква съмнение, то е лично разбиране и усещане, а не готов и утъпкан път на сляпа вяра от амбиции за личен успех и „щастие“. Ако не е така то най-добре да продължавате да живеете в безгрешният, справедлив, честен и благороден свят, в които хаоса е най-логичното обяснение вие нямате нужда да четете това слово, то е напълно излишно, на моменти цинично, обидно и неблагодарно към труда и мотивацията на свободните хора, които защитават своите върховни човешки ценности, най-добре захвърлете това слово, забравете го и никога не посягайте и най-добре не си спомняйте за него дори да ви гложди любопитство, уверявам ви ако сте от хората, които обичат готовите указания и отговори това слово кръвно ще ви обиди, вие така или иначе се чувствате до голяма степен безгрешни и няма какво повече да научите, най-добре го забравете.
За тези, които чувстват, че животът не е съвършен и справедлив, че не е роден в хаос(случайности) в които чисто логически справедливостта просто не съществува (логика в случайността не може да бъде открита) и в които войната наречена защита е интерпретирана като единствен еволюционен принцип наречен още конкуренция историята започва така;
В началото бе нищета и празнота, а посред нищото бе „аза“. Какво и защо може да значи всичко това?
Това е определение за началната „съд“творителна точка, започващо с нищо и нещо. Аза е върховният определител чертаеш границите примерно ако в дадена точка от пространството бъде поставен камък то се предполага, че преминаването през тази точка ще ни спъне или ще се сблъскаме с камъка, които сме поставили или ако изкопаем дупка ще паднем в нея. Това се нарича правно определение, в последствие ще стане ясно, че невежество е в състояние да представи правото като кривинина, но това ще се случи по-късно. Първо е събитието, второ е наречието, а трето е определението. Събитието е начало на измерението в независимо каква форма най-вече позната като време, но общо взето събитието е начална точка на всяка възможна мярка. Някои учени, професори и теолози са опитвали да обяснят събитието, но не са успели, тази която ще бъде изнесена тук е популярна като ефекта на пеперудата и интерпретирана от учения Айнщайн по друг начин. Теорията принципно твърди, че от гледна точка на над-блюдателя съществуването не съществува поради липсата на информация от над-блюдателя за събитието съществуване. Тази теория е доразвита от Айнщайн с черните дупки и тензорите, в които хоризонтът на събитията се осъществява спрямо точката, до която достига светлината, респективно събитието може да бъде над-блюдавано. Тази теория е грешна и абсурдна в пълния смисъл на думата, защото по тази логика липсата на часовници които да измерват времето, трябва да ни направи безсмъртни. Дотук изнесената информация за възприятията и логиката на теориите само доказва, че ограничената сетивност на възприемащият обект трябва задължително да бъде вземана под внимание, когато изказва някакво твърдение. Времето е условна величина, която е създадена да улесни измерването на събитията във времето. Самите събития представляват движение и на база на най-бързото движение в пространството е създадена съответната мярка за време. Светлината притежава скорост пряко пропорционална на източника, от които произхожда и в средата, в която се разпространява или казано с други думи енергийно-гравитационното поле е пряко пропорционално на източника. Пример ако хвърлим малък, а после голям камък във вода разпространението наречено вълни, отразяващо събитието на сблъсъка ще се извърши за време, което е пропорционално на гравитационните сили оказващи влияние върху водните молекули и оттам плътността на водата и тяхното разпространение. Така или иначе е определена скоростта на светлината в свободното пространство и към момента тази информация е излишна. Важно е обаче да се знае, че събитието време поставя началото на наречието, което е изцяло парафризъм в този момент на наречието или началото не съществува, нито право нито истина. Наречието е форма на определението, то се случва напълно автономно или независимо. На практика ако кажем аз съществувам ние се наричаме и същевременно делим като съществуващи, което ако не е деление не би било с нищо по-различно от несъществуването, общо взето различаването изисква базиса на определението. По този начин наречието, е определение на нещо, спрямо нищо или на това, което е към обратнопропорционалното, което не е. Определението е началният момент на правото, което е строимо като определение за това, което е съществуващото, различно от несъществуващото, непостроимо в това, което е. Непостроимото се нарича не-логично, а построимото логично, трябва да се знае, че логическото възприятие за правно събитие е в съотношение с примера, които бе представен по-горе. Най-уместното място за представяне на основните концепции в словото е уводът и поради тази причина е необходимо да се дефинира самото слово. Понеже първичният физически израз във физическото пространство е наречието трябва да се има в предвид, че нещото слово образувано в терминологичен израз е физическо отражателно различаване на нещото като наречието, думата, името. Самото наречие е физическо отражение, а не същност, по начало то е непълно, особено от физическа гледна точка, познато като относително възприятие/я. В словото е отразена до голяма степен алгоритмичната статичност на движението(живот) и не може изразява гранични възприятия, освен ако изрично не са посочени като такива. По същото подобие е и химичната или математична таблица, азбуката и т.н. с тази разлика, че словото изразява и тяхната полярност и логическа посока на взаимодействие като понятие или форма на проявление. Словото отразява реалността на живота в неговите взаимодействия, а не е ограничен възглед възпроизведен от ограничени средства за неговото различаване. Накратко казано словото признава авторството, но не признава патентността като правно понятие, защото е в пълна противоположност с еволюцията. Словото отразява всичко съществуващо и засяга както времето и пространството, така и всяко негово движение и форма на проява, наречена парафризъм. От тази позиция словото не може да представлява нито религиозни, политически или други възгледи, словото представя само и единствено живота в неговата проява. Относителността на възприятията предизвиква проявата на интерпретативност, а тя е не допустима за словото. Авторът на това слово е Стилиян Петков Димитров с псевдоним Иистина. Словото е изразено според строго определени закономерности и изисквания към авторството, което задължително е безлично. Това безличие е способността за припознаване на видовете лични възприятия като собствени, с цел да представи произхода им за съсобствена свързаност, самата истина изисква реалистичното отразяване на движението в пространството и като такава съобраза със словото е мярка за достоверността, и съответната чистота на отражението като слово(текст). Вътрешното интелектуално, духовно развитие и възприятие е отразено в страницата свети дух, важно е да се знае, че развитието на съобраза е аналогичен на знанието спрямо нещо, т.е. то може да бъде почувствано, съпреживяно или просто е синхронова способност с двигателните процеси, върху които е отправен мисловният и сетивен фокус. Това бе нужна способност, за да се отрази стилистичният характер на словото, от друга страна ако словото действително отразява истината, то числовата алгоритмика не може да отразява нищо друго, освен златното сечение или треакторялната посока на планетното движение. Съчувствието и съпреживяването обаче са ограничени метафори по отношение на действието и способността за вникване или контакт, с обект или понятие. Мисловното отразяване и свързване с обекта е от страна на неговите жизнени канали, с което е свързана и самата способност, а възможността за тази способност е следствие на безличието, явяващо и възприемащо се по този начин чисто и съсобствено. Не че това е пълно изключване на личността, защото тя произхожда от физическото разпознавателно тяло на активност, което е приемал авторът, под което се изразява. Енергийното или духовно над-блюдение на процесите много наподобява принципните изисквания за създаването на мъдрост. Относителността на възприятията във времево отношение е развито като интерпретативност, което е друга форма на лъжата, парафразата или парафризма като цяло отразява движението като форми на проява, а интерпретацията представя проявата на движението като форма, която то не е, или не може, няма да прояви. Словото отразява истинността или реалността на живота като израз на закономерностите, включително правото и силата. Словото като такова също така осъжда и оправдава действията, които според закона не отговарят на синхронност. Словото отразява същността на физическата формална реалност, която сетивността доставя на аз-овата личностна единица, без да конкретизира формалност. Словото отразява гледната точка на доброто, но не спестява злото, защото реалността на съществуващото е съставител на възприемащите това словесно отражение и е съвсем логично да се преоткрият в него, което е и един от фундаменталните елементи образуващи целта на създаването на това слово. В тази връзка тя се състои отчасти в разпознаването и възприемането на собствената идентичност, която от своя страна да позволи ориентацията и локализацията в пространство времето, както и във физическата среда и условия, позволяващо по-добра синхронност към нея или по-добра адаптивност. Навлизането в страниците на словото неизбежно ще достигне и до страницата сила, в която силата на изреченото слово е представена като по-голяма, това се явява противоречие с указването на обратното в друга страница. Разликата се състои в това че е употребен защитен механизъм към автора записващ това слово и не касае по никакъв начин силовата дефиниция описана в страницата сила, защото целта на механизма е да преодолява „доколкото е възможно“ отразяването на моментни емоционални изблици или променливи на авторовия изразител, все пак словото не е записвано за няколко месеца, то е писано с години. От друга страна, истината не се нуждае от личностен физически изразител, за да съществува и затова нейното естество е безличието, в това се състои и нейната безпристрастност и независимост. Нуждата и желанието предизвикват събитията, някои биха могли да кажат търсенето предизвиква действието, както и да се каже, в крайна сметка изводът е, че единствената възможна посока на действието е да обслужва търсенето, желанието, нуждата. Смисълът на живота не се отдалечава от указаната тук логика. Поради тази причина словото разглежда логическата конструкция на интересите в обществото и съответно живота, указващо нейната стабилност или нестабилност във времето. Словото предоставя начин за обединяване на интересите, а от своя страна те образуват обща ценностна система и ред, които се състои от независими измервателни величини, време, пространство, математика и т.н., защото само величината, величините, които са независими от интересите могат да измерват безгрешно. Авторът на това слово под псевдонима иистина и истина е създал самоопределение на своя аз, т.е. изразяването в трето лице в момента е наложително. Това самоопределение е като истина или просто реалност, тази реалност е всичко съществуващо, с което този частичен аз, в които се явява авторът като физическа единица е част. В обратен ред частичната единица асоциира себе си като съставен на всичко от всичко и към всичко, защото всичко съществува чрез своята взаимосвързаност. Истината не може да бъде друга освен единна, поради тази причина истината се припознава с всеки друг аз и всеки друг аз може да се припознае като истина. В крайна сметка няма друга истина, защото причината и въпроса съществуват само в истината, а причината и въпроса съществуват, защото съществуването е взаимосвързаност. Тази по-конкретна(подробна) дефиниция(тълкувание, разяснение, пояснение) за автора в увода се явява важна част от коректното(правилното, точното) възприемане на стилистичният(форма) характер(повторяемост, постоянство, закономерност, навик и т.н.) на изразяване на словото. Това от своя страна разграничава всичко което се разграничава като индивидуалност, частност, т.е. това е най-краткият и коректен начин на истината да се разграничи от ограниченост или частичност, вместо да се разграничи чрез изброяване на всички възможни партии, религии, интереси, възприятия и т.н. Дефинирането на аза или истината е крайност(ограниченост), а истината сама по себе си не е това, тъкмо обратното, крайността и ограничеността са частите на истината. На всички читатели пожелавам да видят своето отражение в словото като добро-детели/намереност и праведност или воля, търпение и успех в постигането им.
Послепис…
Нуждата от уточнение ме накара да добавя това допълнение като пътеводна нагласа, нужна за правилното възприемане на словото, пожелавам ви успех.
Животът се възприема в два аспекта, като материален и духовен. Всичко, което кара едно физическо тяло да се да се движи, е духовно, а всичко духовно, което се възприема като физическо се нарича взаимодействие(живот в тяло) или взаимодействие на физическото възприятие на тялото. Използването на зависимости за контрол над възприятието е търговски похват способен да зомбира едно съзнание до такава степен, че то да възприема света изключително материално(физическо). Чрез внушаването за ползата и изгодата на две или повече физически единици. Доброто и злото съществуват в словото като съвсем ясни дефиниции във всички свързани с правото страници на словото. Енергията в нищото не се губи тя просто се трансформира отново. В отсъждането на правото изразено в словото по един или друг случай или нещо е законът. От страна на правото не може да се определи дали дадено действие е грешно или правилно поради нуждата от величината време и съответно начало и край, на даденото събитие или казус. Чрез това възприятие се възприема опитът, както и пробите и грешките имащо нужда от начало и край завършваш с даден извод и възприет от съзнанието като полезен(правилно) и грешно. От страна на закона обаче такъв проблем не съществува, защото всичко, което не съответства с рамките на закона е обречено на провал, защото законът на живота е съществуващото, всичко, което излезе извън него спира да съществува. Това е много крайна величина постановена от закона на живота. За да го изобразя по следният начин. Законът съдържа всички възможни решения и изходи от тях за всичко живо или по друг начин казано карма, съдба. Най-известните доказателства в тази връзка са ясновидците. Човек си пожелава нещо и по този начин си създава цел постигането на целта изисква действия за постигането и усвояването на полезната емоция. Действията необходими за постигането са индивидуален избор за всяка отделна единица и тя е строго свързана с умения и качества. Също така поради закона, който гласи, че енергията не се губи, тя е херметична, е лесно да се установи това, от къде могат да произхождат възприятията за постигане на знания и умения в дадени области, по-познати под наименованието таланти т.е. знания и умения които се реализират като от само себе си, с не типична лекота. На прост език означава, че са наследени, т.е. преродени. Това допълнение не е място да се разглежда прераждането, но е хубаво да се знае, че то е доказан факт. Законът за запазване на енергията ясно им казва че енергията която не се губи не може да прави нищо друго освен да се трансформира отново. Трансформирането отново, се нарича прераждане. Ясно е че, физиката има своите ограничения, не само по отношение на отричането, но и чрез материята с която борави. Някои по-известни учени обаче стават известни благодарение на това че приемат теоретични възгледи които да изследват чрез своите натрупани знания за съществуването чрез отричане или съответствие, т.е. изчисление. Те обаче трудно навлизат в закона чрез религиите, защото нямат умението да разглеждат събитията като закономерност, а каноничноста им е напълно не разбираем факт. Постигането на целта е равнозначно както за прераждането така и за целите, които си поставят единиците. Законът на живота или бог е статичен и всичко живо съществува в него. Това, което е грешно е по правило променливо или по-друг начин казано, не съвършено. Несъвършенството е грешно пред бога или закона на живота. Това не съвършенство се поддържа от закона под формата на еволюция(спирала). Въпреки че живите физически организми са променливи. Тази спирала се поддържа от наложения от закона на живота, закон за доброто. Доброто, правилното, е необходимо за съществуването на еволюционната спирала. Възпроизводството на живите организми в тази спирала е устроено така, че то не би могло да съществува по-друг начин, т.е. извън доброто или гледната точка, че животът е добър и необходим. В словото тази логическа изразност на закона се нарича социализъм. Който е в основния си израз в закона и правовата рамка(логична закономерност на събитията). Законът на живота често е изразяван под наименованието „Законът на нулата“ а неговото значение е законът, които произхожда от нищото. След инстинкта или законът заложен за съхранение на спиралата познат като самосъхранение се намесват възприятията за дуалистичност(двуизмерност) и различаване, всяка единица си създава азово самоопределение живеещо в рамката му, под формата на (аз съм). Аз съм, е живата единица, а всичко следващо я, е рамката на самоопределението и. Това се нарича личностно самоопределяне и създава, личностно усещане за разделяне, на пространството и времето, измерено, по скоростта на физическата променлива(физическото усещане). Това, което е в състояние да възприеме и почувства. Поради това си физическо възприятие живата единица е склонна да забрави или да се заблуди в това че е свързана част от всичко живо. Може би, това се дължи на липсата на интерес и повече образование за произхода на живота, или на това че четат, но не разбират правилно същността на това, което четат. Това е грешно и вековно преследвано възприятие за частност и в последствие контрол „над живота“. Нищо не е в състояние да е над живота, защото той е всичко, което съществува и от което произхожда всичко. Това е грешно схващане и разбиране за същността на живота си, живият организъм може го преодолее най-лесно, при апокалиптични събития в по-голям мащаб, в които инстинктът за самосъхранение се е активирал в множество живи единици и всяка една е в състояние да види общата си свързаност от съдбата, участта, събитието. Може да го преодолее и чрез способността да различи живота, битието чрез аналитично тълкуване представено под някаква форма на информация или знания. Според закона обаче, иронията в тълкуванието се състои в това че, всичко, съществуващо съществува тук и сега, и съответно това включва и всички знания. Законът има всички знания за всички неща и за всичко, защото те поради него съществуват. Всяко съзнание, което, е в съответствие със закона, получава всички знания. Това се нарича ясновидството. Айнщайн правилно отбелязва, че физически, човешкото същество, не е в състояние, да види бъдещето, заради ограничението на скоростта на времето, т.е. необходимо е движение с по-голяма скорост, която да изпревари събитията. На автора не му е известно дали Айнщайн просто е искал да отрече ясновидството или просто е изказал наблюденията си върху физичната логика на закона, но тълкувателите на изказването му със сигурност го правят. Поради тази причина се изтъква това недоразумение в словото, доста подобно на Дарвиновото. Времето произхожда от закона създал променливата, която поради своето движение(изменение, трансформация) създава величината време. Законът е извън времето той е статичен, а съзнанието не е физическо. Поради тази причина физиката никога няма да може да предвиди чрез физични средства какво може да сънува един човек. Напълно безпредметно и глупаво е на един ясновидец да се доказва пред физик. Просто физикът трябва да дефинира понятието съзнание като източник. Посоката на събитията и създаването на величината време произхожда от вътре телата, а не обратното. Причина за едно или друго събитие на човека е породено от възприятието и действието на мисълта. Нима физиката е в състояние да види в бъдещето, например какво ще се случи с една чаша, която здраво стиска един разгневен човек? Категорично не, дотук с тази глупост. Аналогично при ясновидство и сън е това че съзнанието е част от закона, т.е. извън времето, и поради тази причина то може да наблюдава събитията, включително собственият си физически носител(тяло) като страничен наблюдател в дадени събития. В зависимост от съзнанието и неговата емоционална физическа свързаност с тялото, може събитията да се разглеждат от първо лице. Това е така, защото всичко, което притегля съзнанието към тяло го ограничава. Всяка енергия която съхранява в себе си закона е жива поради закона на живота. Способността за самосъхранение на енергията я прави жива. Филтърът на физическите възприятия се ограничава в търсенето на знанието, а самият филтър се оформя от приоритетите и емоциите, лично, индивидуално. Това на прост език означава, че човек не е способен да види отвъд границите на вниманието или интересите си. Ето защо не може да има всичкото знание. Когато човек поиска нещо той си създава рамката, в която попада и в която сам се ограничава, докато знанието, продължава да бъде, навсякъде около него. Знанието никога не се губи никога, то е просто, живот. Словото, което следва след този дълъг увод е вече до голяма степен известно в историята под някаква форма. То представя предимно християнския и даоизтичният възглед на живота, но не само. Просто за тяхно щастие най-много се доближават и изразяват закона на живота. Исус, които в последствие и с право е наречен христос, дори се жертва за този закон, и чрез саможертвата си го доказва. Поради своите народности и уредби законът по негово време е звучал смущаващо, поради своята липса на национална принадлежност. Спирането на разделението и обличането на закона в логическата социална форма на общуване в битието е повратна точка в историята му на саможертва. Словото се изразява предимно като закон на живота, които е равносилен за всичко и всички. Поради своята фундаменталност, някой закони са изразени многозначно. В словото може да се наблюдава една или друга позиция по определени казуси или събития. В словото е определено, величината на променливата, която е физически живот и съществуване да се нарича време. Деленето на клетките и техният разпад е поради изменение на клетъчната структура на физическото тяло, наречено променлива. Силата и скоростта на разпада на едно физическо тяло се измерва със силата на енергийната чистота на тялото спрямо силата на разпада, в това число гравитацията. Това е познатият закон за плътност на материята. По същия закон се измерва животът във физическо биологично тяло. Действията предизвикани от едно живо физическо биологично тяло се измерват в каква насока, посока, полза са били насочени и съответно дали са в съответствие или против закона на живота. Времето е означено като разплащателна единица, която е общовалидна измервателна величина на физическите действия, живот. Законът не е относителен и словото не може да измерва едно или друго действие на правовия ред като съответствие със закона, без да има връзка с него под някаква форма. С времето е свързан законът за еволюцията. Времевата разплащателна единица на действието, изразява взаимодействието, въз основа на законовото съответствие, че нищо не се губи, то идва от само себе си, от живота си, от своя херметизъм. Като обща измервателна величина времето е основен изразител на физическите действия и равновесието им със закона. На автора не му е известно някога учените да са признавали закона за херметизма, който гласи следното: Тялото е ум светът е ментален, но математиците го използват с максимална сила. Създавайки неравновесие, под формата на социални неравенства. Благодарение на статичността на закона човек е в състояние да търси отговори. Жалко за онези които вярват, че живеят в относителност, но въз основата на физически закони, които не са относителни. Относителната теория е удобна за хазарта и за прикритие на манипулирането на пазарите имащи за цел да облагодетелства повече едни от колкото други. Самата логика липсва, там където математици, развиват теории за относителност. Аз бих попитал, вярват ли на математиката си? Законът на живота, от Хермес е наречен вселенски закон, а неговите основни точки са изразени като принципи в по следващия им препис по-долу. Тези принципи са приети за правилни и достоверни в словото, самото слово винаги ги е изразявало, непрестанно.