Slovo

Сила

Изброяването на взаимодействие върху тела най-често се изразява във "видове" физическа, психическа и т.н.

Имаики предвид видообразуването по определение на тяхното действие тук са изброени само точковите групови сили.

Тяхната сила се образува в точката на ъглово пресичане както е показано на снимката тук.

Тяхното определение е по-смисъла на последователноста на логиката тъй като смисловите значения на едни и същи думи или букви не може да бъде самоопределящо се за значението.

Всичко живо е сила, защото животът е сила, по линия на съществуването. Затова е много важно да се самоопредели като базисна точка, защото именно от нея започва делението, правосъдието, дуаличността и съответните понятия за добро и зло. Приемайки, че съществуването е приемливо или по-приемливо от несъществуването се поставя основният камък на самоопределението, метафорично казано коренът на живота. От този момент нататък животът става добро, а понеже смисълът на живота е, да бъде живот то и всичко обратно на живота и съществуването е неправилно, зло, лошо и т.н. Животът е бог и понеже формулировката за и на живота е, че всичко живо е сила, то и заключението е, че всяка сила е от бога. Важно е обаче да се знае, че силата е просто сила, а посоката им е нещо следствено, от страницата отражение на светлината става ясно, че тъмните сили на делителността или самоопределението са част от съществуването, и съответно от спектъра на светлината. Според посоченото там, важно знание е, че ядрото в случая сила е първичната жизнена част образувала "в последствие" физическо отражение и съответно посока. Ето защо важният момент тук се състои в метафорично казано, полагането на втория основен камък. Този така наречен камък или фундаментално заключение се състои в определението на това дали физическото отражение е добро или лошо. Това е така, защото е много важно за цялостното възприемане на реалността и нейната дуалистичност, в която се предполага, че ако е правосъдна, не би трябвало да съществуват противоречия. Животът е силата, а силата или живота се обозначават като плюс или събирателна, съответно социалност. Формулировката на това е познато като съединението прави силата, а силата от своя страна представлява организационна посока. Ако се приеме, че бог или животът е разумно същество, което е създало съответните живи физически организми(отражения), най-вероятно трябва да приемем, че физическите носители са нещо добро, а ако не го приемаме, най-вероятно трябва да се реши проблема, като се унищожат всички физически носители на живота. Но има логически отговор на този въпрос, ако бог е разумен и действащ, има причина да не го е сторил. Най-вероятният отговор според ориентацията на първия камък е, че е добро. Това така наречено "добро" е егото и неговата демокрация(делимост). Двата основни камъка представляват плюса и минуса, духът и материята, безкрайното и крайното, правилното и грешното, пълнотата и непълнотата, алфата и омегата. Въпросът обаче за това неочаквано противо-положно/посочно добро, вместо да улеснява усложнява. Как така животът в своята пълнота, цялост, праведност е добро, а обратното е също добро, как да се възприеме доброто въобще? Нисшите духом биха казали, че няма добро и зло без и през ум да им мине, че отричат причините, поради които евентуално да могат да развият логическо заключение, в което да могат да потвърдят, собственото си съществуване. С премахването на определението, накратко казано, става така, че няма добро и зло, няма живи и умрели, няма съществуване и не съществуване. Да, ама не, ето че съществуваме, а ако някои отрича, то той потвърждава чрез собственото си отрицание, защото в крайна сметка, кой на кого и защо нещо да се отрицава или потвърждава??? Няма съществена причина да се навлиза в по-дълбок анализ. Причината да се приеме физическото отражение като добро е, че то представлява целостта на живота като негов отражателен физически аспект, следователно следвайки посоката на живота то не би трябвало да бъде лошо. Получава се следната формулировка, следвайки бога физиката няма да се уврежда или поврежда. Също така приемайки целостта на бога по подразбиране трябва да се приеме и това, че възпроизводството е добро, защото не е нищо друго, освен подобие на образа. Този дефинитивен(разяснителен) извод е изключително важен по повод това че, злото престава да бъде зло само когато е последователно на бога. Този важен аспект на определението за силата, като добро и зло, тук е само частично засегнат, а за да може напълно да бъде изяснен, е задължително да бъде възприета информацията в страницата Произход и значение на правото. Работата или доброто на физическото пространство е следствеността, което е друг начин да се изрази отражението, а отражението е познато като физически носители, физическите носители на свои ред се отразяват, а тяхното е познато като еволюция. Следователно от тези изводи, по пътя на логиката се стига до заключението, че лъжата, убийството, кражбата и т.н. увреждащи живота са зло, но за да бъдат осъществени е употребена сила, а силата е добро, т.е. от бога, живота, то това означава, че божествената сила е обърната срещуположно на източника си живот, които от ограничената, индивидуална гледна точка би могло да остане незабележимо. Всичко това обаче потвърждава факта(истината за реалността) за това че, злото започва от момента на противопосочност. На тази страница се разглежда определението за добро и зло, защото е в пряка връзка с правосъдието и закономерностите, които животът е очертал, че трябва да бъдат. Съвремието следва идеологията на ционизма, словото е съобразено с характерните гледни точки на действащите силите и присъщите за това възприятия и поради това е препоръчително да бъдат прегледани ционистките доклади и тяхната интерпретативност. В това се състои стилистичната формулированост на позициите към силите. Дотук в текста се посочваше фундаменталната форма на силите, но не и техните действия. Действията на дадени сили е прието да се наричат влияние, т.е. материята се задвижва под действията, влиянието на силите, а това е и най-чистата формулировка за силите. В последствие се преобразуват до комуникация и накрая в израз, физическо отражение. Физическото пространство е ограничено и непълно и съответно не е в състояние да представи нефизическото, каквото са силите, поради това във физическото възприятие и тяло не е възможно да се отразяват 100%. Човешките същества са познати като делителност притежаваща шест(6) посоки, а те са; отпред и отзад, отляво и отдясно, отгоре и отдолу, а всички останали позиции се считат са градуси. Отразени като вид троичност(3) сборът на двете сили земна и слънчева образуващи третият вид, а делителността им е позната като единица/и. Тази делителност или определимост на единицата започва с АЗ СЪМ, всичко отразено след това приема частичност, частност, рамкираност, граничност. Това е йерархичността, която се съблюдава като заряди, степени, цветове, различия произлезли от жизнения източник, приеман като светлина. Всичко физическо поглъща светлина съдържаща в себе си всички цветове, но не всички отразяват като бял цвят, а отразяват в определени цветове или комбинации. Това е физическият разпознавателен код на силите, по които може да се добие ясна представа за статичният вид на силите като понятие. От всичко дотук трябва да бъде ясно, че всяко физическо тяло е в състояние да развива всички цветове, които поглъща в рамките на физическото си устройство(форма, носител), явяващо се рамка на физическите възможности. Повече за физическото проявление може да се намери на страницата светият дух. Физическите носители на сили са аналог на правописа, които отразява записана информация. Носителите в съвремието могат да съхраняват образи и звуци, които пък от своя страна са записали отражението на мисловния източник, проявител, записващ. Аналогично на познатите медийни и книжни носители са и всички останали физически тела, едни повече, други по-малко. Тези, които са най-силни имат кристално решетъчно ядро. Това са статични носители на духовна енергия, при досег с информационното поле или заряд отразяващ еднаква дължина на вълната(възприемчивост, сетивна изравнителност), носителят влиза във взаимодействие, а това взаимодействие се нарича влияние. Като цяло терминът взаимодействие има смисъла на влиянието, но с тази разлика, че се отнася за разпознато и прието, отразило се като взаимно действие. Влиянието на статичните енергии обаче е много по-мощно, защото статичността им ги прави по-фундаментални. Влагането на енергийна сила във физическо тяло е творчески момент, познат като вдъхване на живот, активност на тялото, надъхване. Зарядът и посоката на неговата активност са в пряко съотношение с влиянието, което може да укаже. Силата на влияние във времето се определя йерархически и в съотношение с неговата фундаменталност. Физическите сили са в обратна посока, те имат голям енергиен разход и кратък живот влиянието им е слабо, поради краткия живот на захранващите ги сили, самоунищожителни. При ционизма са познати като национализъм отговаряш за силовото, социално образуване, захранване, което да поддържа идеологията или зарядът в носителите. Йерархичността на силите отразява фундаменталните закономерности на живота като ядро и спътниково обкръжение. Социална организация, в която ядрото изразява водачеството, което от своя страна захранва спътниците в определен алгоритъм, а този алгоритъм е познат под термина система, систематичност, а като природна закономерност като подражателен(отражателен) еволюционен модел отговарящ за понятието следственост. Повече за следственноста може да се открие на страницата произход и значение на правото. За човека е нормално да приема, че силите отговарящи за владеенето не се състоят във физическата маса на организмите, а се състоят в изчислителната синхронизация на силите, познато като разум. Първото инстинктивно познато на човека е множеството или съединението прави силата, заложената инстинктивност е позната още като стадност, а тази инстинктивна синхронност служи като защита и като сила. Силите, които принуждават образуването си не се приемат за/като свойствени. Влиянието на силите е друг начин да се представи жизнената зависимост на телата, защото телата се влияят спрямо това, към което са зависими. Понеже всички организми са зависими от един ядрен, енергиен източник то те са свързани и съответно вътрешно идентични. Първа е мъдростта, от нея се снизхожда, мъдростта е знание и сила в едно. Знанието направлява силите във всички насоки, в които те се проявяват. Поради работата на мъдростта, проявена като контрол върху силите е логично да се заключи, че волята или общото определение, ядрен център на силите е второстепенен фактор или просто казано изпълнител. От тази гледна точка правосъдието не може да обвинява силите, а само техните източници, държатели и тяхната мотивация, мъдрост. Понеже всяка сила произхожда от един източник и по един и същ принцип то следва, че проблематиката е в разнопосочността на възгледите и възприятията, които са насочили силите към даденото действие и резултат, а не самите сили. Мъдростта е правна формулировка на принципите, но може да се наблюдава и обратното материалистично възприятие, отговарящо на ционистичното, т.е., че силите определят правилата. Независимо от абсурдността на това твърдение то си има своите последователи, особено по времето на настоящите текстове. Това показва необходимостта да се напомни на човека, че ако се счита за върховна сила над видовете организми се дължи на нефизическите му сили. Животът може да се разглежда от всяка страница в словото, само като сила, право, отражение и т.н., но животът е комплексният израз на всичко това и тази свързаност доказваща неговата едностранчивост в разнообразието е негова общо — личностна правна истина. Овладяването на силите е умението за контрол върху тях, а умението изисква задължителното им познаване. Това познаване изисква разбирането на страницата отражение на светлината, защото е нужна основа за логическите формулировки след това изречение. Овладяването на дадено отражение е придобиване на способност и умение за аза, а овладяната способност се нарича кунгфу или майстор. Понеже силите са нефизически придобиването на умението не се състои във физическата активност, а в духовната. Направо казано контролът или кунгфуто е способността за самоконтрол, защото наложеният контрол не може да има друга посока, освен възвратна. Силата произхожда от мъдростта, която образува аза, а владеенето на волята или силите е свойствено. Аза е безгранично наречие на живота и всичко, което е произлязло от него, а определението му придава граничност като форма, вид, раса, свойства и пр.(прочее, така нататък). Казано по друг начин аза е непроменлива способност за променливост, аза е в състояние да се изрази както пожелае или постоянство в не постоянството, ядро на действията. Ядрото е център на равновесието, към които силите, обектите, мислите, движенията и пространството се синхронизират. Много удачен е графическият примерен израз на слънцето, явяващо се ядро с орбитални планети, което отразява характерните черти на движението и способностите му, стремящо се да придобие свойствата и способностите на космоса, представляващ кръг със спираловидно отражение от централното вселенско ядро. Спираловидното отражение от центъра е времево огъване, което може да се разглежда и като вълново. Ориентацията към центъра е способността за отражение на съответния спътник, качество, способност да влияе върху определени процеси в определено време. Времето служи като синхронна ориентация, от и спрямо центъра. Фундаменталният закон на живота е, че всичко се връща обратнопропорционално на същото. Животът е създател на живот и затова живее, следователно всичко, което живота създаде ще бъде това, което ще го оживява или премахва. Законът има много понятни форми, от които произхожда и понятието за правосъдие със своята причина и следствие. Друго понятие е равновесието, синхронността и баланса, но в крайна сметка всички понятия водят началото си от закона, които от своя страна не би могъл да бъде такъв ако го нямаше ядреното постоянство, непроменливост. Пълното владеене на силите е подвластно на бог и е непосилно за единици, защото физическата обвивка не е в състояние да отрази, защото би трябвало да има свойство на непрекъсваемо излъчване, които тя няма. Отражението е следствено, то се проектира и не е ориентир в или по посока на проекцията. Това което е във възможностите или способностите на дадена единица е областта на проявеното умение. Уменията са сили, които са усвоени от различни прояви на закономерностите като принципни прояви в някакви форми във времето и пространството. "Овладяването е усвояване на свойства, които трябва да бъдат приети като свойствени". В историята има данни за правенето на чаши от черепа на противника представящ ритуално смисълът на горепосоченото, макар и да е доста далеч от същността на владичеството. Очертавайки слънчевото производно устройство на движението за земята може да възпроизведем силовите умения на източника, към които те са синхронизирани, защото умението за владеене се състои в това. Най-голямата чистота на аза към живота е познатата връзка със същностното духовно самоопределение. В страницата свети дух става ясно, че енергийната същностна идентичност "АЗА" на физическата форма, е управител на физическото проявление и качества на тялото, телата. Благодарение на информацията, която дава страницата става разбираемо и логично, че духовната неограниченост позволява всевъзможна проявляемост. Връзката на това със силите се състои в това че, най-голяма чистота се наблюдава от подрастващите, защото възприемчивостта на отражението среща най-малко съпротивление от страна на самоопределящият се аз. Свойствеността спрямо отразената сила под някаква форма е способността и скоростта за овладяване на силите, способностите и качествата. Така или иначе усвояването по същността си е умението, способността за същото отразяване без това да касае намеренията или посоката. Духовните сили позволяващи подобно умение изисква максимално игнориране на личността, чак след това духовният аз може да се въплъти във формалния израз, т.е. азът приема другия или действията му като свой, точно както авторът на словото приема, че вие сте аз, а аз съм вие, така нареченият съобраз. В словото това действие е познато като парафризъм указващ принципите, или иначе казано закономерното действие без индивидуалност, в различна форма. Словото също е сила, но по-слаба от изреченото слово, писаното слово е по-устойчиво на времевата променлива, но е по-слабо като активен двигател от изреченото такова. Причината се състои в това че изреченото притежава по-висока плътност, т.е. влагането на по-високо внимание и енергия е отразило недоловимата вибрация на мисълта до физически доловимо нейно отражение. Вследствие на отражението пространството реагира като взаимодействие с израза, отражението, влиянието. Бойните техники водят пътя си от съобраза на проявените умения, военният строй например е произлязъл от наблюдението на мравките, а голяма част от бойните стилове са именувани на животните, от които е произлязъл съответният. В зависимост от вложената в съображението енергия е и способността за достигане на съпреживяването водещо до добиване на познания за чувства и усещания. Чувствата се пораждат от живеенето или себеусещането за живота, това е също така принцип на духовното контактуване, което може да се проявява под различни форми, в масовия случай като инстинктивно съпреживяване, ясно виждане от гледната точка и усещане на обекта, към които е отправено. Повечето запознати с тези си способности са майките, инстинктивната комуникация се различава от волевата такава, която е по-слабо развита от хората. Към настоящето време хората са алчни материалисти служещи на егото и затова е неудачно да се отразяват духовни качества и верчески наклонности у тях, защото това само би допринесло за още по-безскрупулната им конкуренция по задоволяването на егоистичната си самооценка. Поради тази причина отразяването на силите продължава по линия на влиянието и влагането на духовна енергия в материята. Влагането от чисто човешка физическа гледна точка, е остойностяване или определяне на оценка, оценяване, идващо от общата база на лично самоопределение и знание. Към настоящето вложеното самоопределение е позната като пари притежаващи символичният образ на оценката, което по пътя на логиката води до това че които има най-много пари е най-силен и съответно най-богат (на пари) и влияние.Парите сами по себе си не дават съгласуваност на силите, тази съгласуваност идва от така наречената народна власт. Властта е сила на съгласието и чрез властта се създават организирани действия. Съгласуваност е източникът на властта, а властта, силата се дава от бог. Тази сила и власт се образуват от любов, обич, симпатия. Това създава тази съгласуваност наречена народна власт или единодушие, сродност на множеството. Ако властта е придобита по друг начин, тя е не легитимна.
Понеже животът е взаимно действащ организъм е трудно да бъде дадена по-дълбока представа за нещо неограничено в ограничена възможност на физическите възприятия ще се опитам да формулирам тази дефиниция по следния начин. Понеже животът е навсякъде той взаимодейства с всичко и като такъв той указва сила, влияние върху пространството. Съществуването е от бога, т.е. от само себе си е бог и от само себе си е сила. Съществуването или силата, поради която съществува каквото и да съществува оказва влияние спрямо средата, в която съществува, поради самото си съществуване. Всичко това, което съществува, е само по себе си част образуващо тази среда, в която се оказва влияние чрез съществуването и пак чрез Фокуса на възприятие на това влияние си взаимодействат.