Уши който има, нека чуе.

Има светлина в човека от светлина и тя свети над целия свят…

„Цитат“
Евангелие от Тома
50. Иисус каза: „Ако ви питат: „Откъде сте дошли?”, отвърнете им: „От светлината, от мястото, където светлината се е самосътворила, установила [се] е и по техен образ се е явила.” Ако ви питат: „Вие ли сте?”, отвърнете: „Ние сме нейни (на светлината – бел. ред.) синове, и сме избрани от живия Отец.” Ако ли ви питат: „Какъв е знакът на Отца ви във вас самите?”, то кажете им: „Това е движението и покоят .” „Край на цитата“ С прости думи казано, животът произлиза от светлината. Въпросът който стои обаче, е дали човекът познава своята природа и произход?

Бог е животът, а от живота е произлязло всичко. Бог е състояние, в което няма загуба, а има само променлива. Няма начало или край, защото времето е само величина на променливата, в която не участва. Участието се състои в проявата на закон на живота. Законът на живота, е заложен под формата, на инстинкт за самосъхранение, а оформянето му като едностранчивост е проблем, само и единствено на физическото само възприемане като физическа единица. Законът на живота се изразява чрез реалността, а реалността е истината. Истината или реалността е метафорично казано печатът на закона и понеже произхожда от живота, истината се приема като добро. Истината като дефиниция, се изразява като фактология и фундаменталност или просто тълкувано, произлязло от закона. Това от своя страна просто означава, че живите организми трябва да познават и съответно следват закона на живота, за да могат да съществуват, като променлива в него. Законът, които различава доброто от злото. Истината е връзката между физическите възприятия и закона. Личностното възприятие за глобалност може да се изразява в егоистичност присъща на личностното самоопределение. В такъв случаи хората се разглеждат като потребители в по-голям мащаб. Точно както и злоупотреби от големи мащаби. Личностното възприятие, е по правило грешно, поради своята частичност, породена от филтъра на възприятията. Това не означава, че човек не може да възприема истината, а само че съдържа част от нея. Поради този факт или истина, много често истината се дефинира като относителна. Истината е връзка със закона и като такава тя е позната като логика. Логиката може да се използва само и единствено въз основата на закона, т.е. логика не може да се използва там, където няма наличие на закон или просто казано основа, фундамент. Както е посочено в самия закон. Законът на живота е съществуващото, всичко, което излезе извън него спира да съществува. Противоположност на истината е лъжата, а понеже е срещуположно, се дефинира като зло. Лъжата, е по същността си, непълна истина или истина съдържаща несъществуващо. Това е дефиницията за лъжата и тя трябва да е означена в червен цвят в текста, за да може да създаде приоритетизация или значимост на по-фундаменталната информация, съответно категоризирана по-цветови код. В червен цвят ще се означават всички дефиниции в словото, в оранжев цвят всички елементи на съзнанието, в лилав или виолетов цвят всичката мъдрост от закона, а в син цвят всички закони. Тези текстове в цветови код не могат да бъдат променени, защото описаното в текстовете е това, което е, и поради произхода си от закона то не може да бъде друго, освен да бъдат това, което е, истината, фактите, закона, логиката. Това просто означава че, всички текстове с цветови код могат да бъдат използвани като основа за тълкуване на всички събития без значение от времето, т.е. те са вечни.
Лъжата може да се проявява във всички форми, в които възприятието не може да различи съществуващото от несъществуващото. Лъжата е илюзия, заблуда, на сетивата за възприятие. За да може да се обяснят сетивата е необходимо да се обясни какво е това съзнание. Съзнанието съдържа истината в себе си и работи със сетивата, то отговаря за опита и истината, които се съхраняват в паметта. Понеже съдържа истината в себе си, то работи с всички логически връзки създадени от опита, съзнанието има пряка връзка със закона и съответно самосъхранението. Съзнанието може да съществува извън физически носител, защото съхранява в себе си закона. Когато законът се прояви във физическа единица той дава на тази единица самосъхранение, т.е. то се свързва с физическото тяло, а не обратното. Физическото тяло, което се съхранява не може да направи друго, освен да си създаде самоопределение(физическа рамка) като единица наречена “АЗ”. Съзнанието най-често се нарича дух, но терминът наложен от психологията ни налага необходимостта си, при изследвания на физическото поведение. Съзнанието се свързва с физическото тяло, което от своя страна оживява като самоопределяща се физическа единица, която живее в съответния си вид, форма. В някои религии се забелязва непознаването или изгубване на знанието за тази истина. Тя произхожда от закона на живота, който гласи че, бог или законът е непроменлив и поради това вечен и съвършен. Нищо променливо не може да прави друго, освен да се стреми към съвършенство, наричано още еволюция. Едно съзнание винаги се стреми да стане по-съвършено, без значение какво ще извършва физически. Това означава че съзнанието не слиза в по низша форма, защото то не може да съществува по друг начин освен да следва закона за еволюцията. Много хора са се сблъсквали с този парадокс на съзнанието, опитвайки се да надникнат в духовното, но там се сблъскват с парадокса, че за съзнанието няма особено значение физическото действие и то просто се измерва от съзнанието като натрупан опит знание и емоции, за които то съответно отговаря, а физическото взаимодействие като средство за реализация. Физическият живот на съзнанието или духа се съставя в съответната среда и време (без значение кога) в което се оформя съответното физическо самоопределение и в последствие физическо взаимодействие с пространството, средата. Парадоксът на физическото възприятие за собственото си съзнание се състой в различната приоритетност, която има физическото его. Физическото его е физическата характеристика на тялото, която е определено да се нарича (аз съм) което тълкува закона за физическа полза. Възприятието на съзнанието през физическото тяло създава личностно самоопределяне като физическа единица, а то от своя страна е всичко онова, което оформя и следва границите на аз съм. Хронологията на събитията от страна на съзнанието са, свързване с тяло, аз съм живот, аз съм живот в тяло, аз съм живо физическо тяло, аз съм…. Както е видно аз съм, е наследствената връзка на съзнанието с тялото и тялото приема съзнанието като част от себе си. Парадоксът, които изпитва физическото его се състои точно в това, че то физически е безпредметно за съзнанието и че то не е реална, а само временна част от него, това се нарича страх от смъртта. С технически термин казано тялото е проводник на съзнанието, чрез което то самото се възприема. Физическото и духовното са две различни по същността си неща, въпреки че си взаимодействат. Ако направим парцалена кукла, в която да мушнем ръката си и я накараме да се движи всеки инстинктивно започва да възприема съзнанието под формата на куклата, която то управлява, а не като физическото тяло, което си е мушнало ръката в нея. Не може да се приеме, че физическо тяло или елемент, които не съдържа в себе си движеща сила, е каквато и да било личност. Силите сами по себе си са двигатели на физическото. На шега можем да кажем, че физическите носители на съзнанието, са съзнанието, ама не съвсем. Този текст може да бъде свързан със страница, която разглежда темата за прераждането, защото изразява неговата логичност. Редактиран. По-правилно е да ги наричаме проводници, а по примера даден по-горе с куклата е по правилно да наричаме тази способност на съзнанието влияние. Законът на живота е постоянен, неизменим и независим. Учените дефинират закона по следният начин ако при едни и същи условия на средата едно и също действие има един и същи резултат, то причина за това е някаква закономерност която предизвиква това. Всички електронни устройства които са в състояние да изчисляват по милион операции в секунда разчитат на това че имат захранване за да го правят, постоянството на захранването е тази закономерност за устройството. Така и законът на живота е това което е било и ще бъде винаги. Законът е навсякъде и той е важна част от себепознанието, защото без закона никои не може да познава себе си в своята същност, т.е. истински.