Това е кратката история за любовта и нейната проява. Това е моята основа, върху която ще изградя един нов свят. Твоят интерес към любовта и усещането ти за нея ме провокира да ти напиша тези редове. Почувствах го твърде егоистично да ти разкрия това познание за любовта само на теб и затова реших да го споделя на моят сайт, защото тя по начало е предназначена за всички и би било предателство пред самата нея и нейното величие ако не беше така. За да мога да ти разкажа за любовта обаче, е необходимо да приемеш, че бог съществува. Без да приемеш това не би била в състояние да схванеш нейната дълбочина и същност. Това, чрез което бог вдъхна живот на човека, се нарича любов. Любовта не е физически обект или действие, любовта е животът на душата, тя е дъхът. Тълкуването на понятието дъх се нарича душа или дух. Бог се намира в нулата или познатото понятие за нищо. Там той може да бъде намерен. Извън времето и пространството, които изхождат от него. В моето слово за света съм изразил творението чрез закони на нулата или иначе казано закони произлезли от самия творец, създател. Тези закони сами по себе си са основополагащи и като такива те се приемат като фунда-ментални. За да можеш да ги различаваш, е необходимо да приемеш метафизиката на света като реалност, а това от своя страна ще те изведе до познатия окултизъм, познат още като мистерии. Окултизма от своя страна разглежда проявата на божественото или създаването на нещо от нищото. Тези, които се занимават с алхимия разглеждат неговата трансформация, а тези, които го разглеждат като религия в неговата същност. Поради  това аз ще ти я изразя в по-религиозна форма. Любовта е божествена проява на живота, в която душата може да се проявява физически, облагородявайки физическото пространство чрез своята проява.

Чрез тази любов е създаден целият свят, това е божествената любов. Любовта проявена от човека се изразява чрез всичко от него. Този израз започва от неговата същност и се изразява във всичките негови мисли, действия и взаимодействия. Отражението на същността от своя страна не е нищо друго, освен отражението на самия творец чрез човека, които се самовъзприема като личностна единица и форма разделила се чрез дуалистично определение на фокуса на възприятие чрез определението аз съм. Чрез определението на аз съм човек ограничава фокуса на своите възприятия от неговата реална същност. Законът се изразява с общи дефиниции, защото той се проявява във всичко. Общите думи обаче лесно се интерпретират и рядко се стига до тяхната дълбочина. Тези, които успяват се наричат мъдреци. Аз съм, бебе, аз съм, ученик, аз съм, тийнейджър, аз съм, син, баща, чичо, дядо. Аз съм, строител, аз съм готвач, аз съм, електротехник, аз съм началник, аз съм, подчинен и т.н. Аз съм може да бъде съвкупност от много умения и прояви на човека, но неговото дуалистично самоопределение го ограничава до всичко, което произлезе след самоопределението на аз съм. По този начин човек ограничава връзката на възприятията си за неговата истинска същност и къса връзката си с бог. Връзката на съзнателно възприятие обаче не е в състояние да убие човека, защото чрез закона то се изразява на всички нива, а у човека и животните се изразява като инстинкт или подсъзнание. С други думи казано заложено като закономерност или естество. Понеже естеството е реалността, а реалността е истина, истината може да възстанови загубената връзка със съзнанието. Както ти казах по-рано любовта е част от истината проявена от бог чрез живота. Любовта е естественото състояние на нещата и човека включително. Това е хармонията и отдадеността, към всичко и всички, а тя от своя страна е позната като закон за равновесието или във физиката за запазване на енергията, но с едно наум. Защото във физиката запазването на енергията значи смърт, а смъртта съществува само като трансформация изхождаща от нулата. Примерно материята, тя не се губи, тя се трансформира като осмоза, но нейната трансформация се приема за смърт. Любовта е хармония, а проявата и чрез човека е единомислие, единодействие, сродност, синхроност, съобразителност, съпричастност, съчувствие, приемственост. Любовта е живота във физическата реалност и всеки, които я изразява, е способен да създава живот. Без любовта живота не може да бъде проявен или проявяван. Любовта е естествена духовна нужда на човека. Бог се проявява като движение и покой, това е неговата осмоза и печат, защото е жив бог. Любовта е спокойствие и не спокойствие едновременно, хем е чувство за подкрепа и спокойствие от това, хем е зареждане с енергия, трепет и отдаденост, а това е божия печат. Любовта е като нещо скъпоценно за човек, за което е способен да даде живота си, да продаде или остави всичко, което има или да направи всичко, за да го притежава. Любовта е онази отдаденост и жертвоготовност да направиш, спасиш, излекуваш, помогнеш, защитиш тази любов към това, тези, тази, този, към което е насочена. При хората любовта се състои в търсенето на сродна душа, но човек не може да приеме повече от това, на което е способен сам да дава и по този начин той често сам се ограничава. Това е следствие на неговия егоизъм, алчност или друго ограничение в това че иска само да получава, а това убива любовта и живота. И доброто и злото са като силно заразни болести и сам човек решава с какво да заразява останалите, които ще го приемат и отразят на свои ред. Това, което е произлязло от лош плод лош плод остава. Когато се създава един плод и в него не участва хармоничността на любовта, а просто следствие от желанието да се начешат слабините, за да се хвърли семето, от него произлиза лош, грешен плод и в повечето случаи лош плод остава поради несходството и не разбирателството на двойката, а това се отразява и възприема от плода през неговото израстване и осъзнаване. Както се казва, с каквито живееш такъв ставаш. Липсата на любов е като липса на душа. Поради усещането си за любов човек изпитва чувства. Хората, които търсят двойки в обекти за забавление и алкохол са обречени на провал поради самата основа на средата, в която се сключва връзката. Тези връзки се наричат блудстване и развращаване, а не любов. Защото любовта не е забавление, тя е отдаденост и съответно отговорност поради това, а не повърхностно физическо привличане родено от моментна емоция. Любовта се изразява чрез сродност на съзнанията и неговите терзания и влечения. Защото любовта не е тогава, когато двама уши се гледат в очите, а тогава, когато гледат в една посока. Както вече казах, бог сътвори човека и го одушеви с любов и той чрез нея живее, и всяко престъпление и грях което, той разглежда като такова, е не друго, а именно като престъпление и грях, към любовта, произлизаща от него, чрез формите на живот които го отразяват.

 

Истината за любовта

Истинската любов е тази любов, която отразява и изразява истината, защото любовта по природа е част от истината и без нея тя не би могла да съществува дълго време. Това е така, защото илюзията или въображаемият фокус на желанието да доведе до заблуждение, в което несходството се проявява на по-късен етап, време. Фокусът от своя страна е филтър на качества, умения, и характеристики, които да бъдат отсявани и пропускани като не съответствие. Самият филтър от своя страна е образуван от способността на съзнанието да различава добро и зло. Тази способност се натрупва от любовта изразяваща се в емоционално състояние и внушение, придобито от средата на развитие на съответния човек. Там, където се изгуби искренноста, истината и доверието между двама души там любовта се губи. Истината може да говори чрез всичко и чрез всеки по различен начин, без да има разлика в контекста, смисъла, значението на изражението. Това от своя страна е и разбирането на всички пророци, мъдреци и хроникьори на историята. Независимо от времето и пространството си те са единодушни по своеобразни тематики. Това единодушие се нарича сихроничност, а синхроничноста от своя страна, истина. Това е така, защото животът се изразява като едно цяло, включително и като истина, т.е., като едно. Лесно можете да възприемете израза на любовта от позицията на това знание, защото сте в състояние да разберете сродността на душите. Най-просто казано това, което е присъщо за истината, е присъщо и за любовта. Любовта е една и не може да бъде притежание на никой, човек може само да я приема и изразява по своеобразен начин. Когато двама души навлязат в сихроничност на интересите и желанията си те стават едно или иначе казано единодушни. Поради определението си за единство човек възприема човека или хората, които са синхронични като собственост, като част от себе си и собствения си интерес. Понякога могат да се наблюдават проявите на това под формата на ревност. Най-чистият израз на любовта е саможертвата. Да се жертва човек за това децата му да живеят добре и в по-добра среда е израз толкова познат на хората. Жертвата обаче може да се изразява и по безброй други начини. Друг познат израз е записан в библията на човешката история. Тя описва жертвата като принос към бога. Приносът обаче се състои в това, което е най-скъпото за човека, за да може да бъде научен на любов и съпричастност. Любовта обаче е много по-дълбока от това, защото тя е толкова великодушна, че приема всичко, и лошо и добро. Оттам следва и свободата да пуснеш това, което обичаш най-много да живее самостоятелно със собствен избор, дори той да бъде грешен. От всичко известно дотук се подразбира, че най-правилното възприемане и изразяване на любовта от двойките или всички останали е съжителстване, а не притежание, за да не може любовта да се превръща в страдание.

 Формите на живот които го отразяват са чисти поради своята естественост, а естествеността е искреност и истинност. В тази връзка мога да добавя че, суетата е враг на естеството, както на мотивите, родили се от страха и желанието така и във физическата си проява. Страхът от отхвърляне и желанието човек да е приет са в основата на мотивите които я пораждат. Поради това че жените са по-склонни към суета, искам да напомня че, красотата на тялото им и техните полови белези е това което се приема като привлекателно от мъжете, а не това което ги покрива или маскира. От мъжка страна най-често биха предпочели по-голямата и липса. На красив човек и с парцал да го препашеш пак си остава красив. Абсурдно е да се смята че дрехите красят човека, човека краси дрехите, защото това е неговото естество. Трябва обаче да се има предвид едно наум. Сексуалната енергия предизвикана от любовта на привличането е в пряка зависимост от намеренията на мъжката страна и способността им да я владеят в действията си. Неземната красота е в действията възприятията, нуждата или желанието и характерните черти на поведението и произтичат от самата душа като любов и добронамереност с всичко и всички. Това е истинската неземна красота която не може да бъде видяна с очите, но може да бъде усетена със сърцето. Любовта е това излъчване на душата, тя е тази истинска, неземна красота от която няма нищо по-горе. Духът на любовта е причината поради което бие човешкото сърце и хората са още живи. И тази връзка със сърцето е барометърът чрез които човек чувства любовта. Любовта винаги търси сродност (сродна душа/и), защото тя от само себе си иска да се изразява в своята чистота и великолепие и заради нея животът продължава.