Дефиниране на дефиницията
С тази страница се поставя ключов печат върху страниците от Словото. Никоя страница не може да бъде променяна или добавяна без да отговаря на този логически ключ, печат.
Дефиницията е важен елемент в словото и затова и се отдава специален текст, това е така, защото самото слово е дефинитивна проява. Загубената страницата „важно“ съдържаше определение на определението, дефиницията му беше частично пренесена в увода на словото. Страницата важно е създадена отново под наименование „Дефиниране на определението“ Дефиницията обаче не беше описвана, това обаче ще бъде сторено на тази страница, защото е най-коректна по смисъла или значението си. Дефиницията е един от първичните сътворителни моменти, елементи, защото е в основата на наречието на поняти/е/то/ята, съществуващото или сътворяваното. Въпреки насочеността на текста обаче трябва да бъде упоменат хронологичният ред на сътворението, той е насочен предимно към човешката природа и възприятия, но по смисъла си обхваща „всичко“. Съществуването е основа на несъществуването, в което проявата на съществуващото е така нареченият социално — демократичен момент, в него социалното се явява основа на демократичното. В страницата основа на мултикултурата и божествена идея е много ясно графически и писмено изразено и обяснено. Въпреки това се напомня, че желанието е моментът на творческа проява и определение на нещо, което според източника си се явява проява, израз или отражение на източника(създателя) си. В случая с увода този момент се разглежда като частен случаи на проява в единствено число наричан самоопределение. Парафразиран с библейска терминология се разглежда като бог, които поставя началото на съществуването със своето собствено самоопределение. Първичният елемент е породен от желанието, в които следва, че желанието за самоопределение идва от възприемането на понятие(представа) за съществуване, в което е невъзможно съществуване или самоопределение без наличието на основа, въз която то да се образува като приемник, съответно възприятие на само себе си. Ето защо желанието за самоопределение се явява сътворителен елемент на проявлението, на чиято база идва самоопределението. Определението от своя страна е деление на „е“ и „не е“ или иначе казано на дуализма. Определението е също така граничност разделяща или различаваща едно от друго наричана още демократичност. Важно е да се знае, че сътворителният момент невинаги образува своята демократичност в началото, защото моментът на наричането за човек или друго може да дойде много по-късно, най-вече поради наричането на множество или поради сетивност при частен случаи. В идеалния случай с бог той идва в момента на наричането, в което се дава или изразява определението, в което определението се изпълва с елементалната характеристика и свойства на съществуващото, в което последното е метафорично казано физическо облекло носител на съществуващото. Важно е също така да се упомене, че сътворението започва със самоопределение на съществуващо и несъществуващо, в което самоопределението започващо като АЗ се явява фундамент на всичко съществуващо. И след като бяха изяснени частично хронологичните връзки следва да се добави и това че редът или законът на проявлението е израз на граничността на определено, в което дефиницията пребивава. Съществуващо в настоящия текст ще се разглежда под термина нещо и понятие, макар че понятието е следствие на възприятие за нещо, защото е необходимо да достави информация към възприятието, че нещото което все още няма определение съществува. Следвайки реда съществуващото или нещото е дефиницията или информацията, отделните фрагменти или части, които се възприемат, след възприятието е понятието, което е свързване или фокусиране на или върху вече известното от възприетото(сетивата), а след понятието е определението. Редът е важен, защото се явява метафорично казано като ключ за всички видове интерпретации, лъжи, заблуди, фокуси, неясноти, изследвания, анализи, контексти, съдържания, смисли. С прости думи казано следвайки реда („съществуващото“ в този пример наричаме тон) (от дадена музика, която се повтаря по определен начин“ дефиниция“) (прилича на ходенето от конски копита „понятие“) (което може да наречем тропане „определение“) или предавателят, проявителят, източникът, които се изказва, указва на приемника, че съществува тон, указва от коя музика и какво относно нея или свързано с нея, което само по себе си е фокусиране на приемника относно елементите, които те съставляват и след това оприличаване с нещо познато, с което то да се асоциира и съответно приближи като понятие и в крайна сметка да се нарече с дадено определение. За възприемащият всичко това то си остава просто знание, а не разбиране до момента, в които всяко едно от сравнителните или елементите не стане познато от възприемащият.
След това уточнение на дуалистичното проявление може спокойно да навлезем в дефинитивноста на съществуващата реалност.
Дефиницията на съществуващото има преди всичко за цел да разграничава несъществуващото и поради тази причина е необходимо по-подробно да се обясни възприятието на определението. От изнесеното по-горе е ясно, че основата е на аза и логическите връзки, по които се образува и проявява физическото, от което съответно се възприема няма как да бъдат други. Дуалистичното проявление започва разбира се от аза или иначе казано посоката на сътворение към посока на възприемане, и още от предаване към приемане. Като начало започва от мисълта към ДНК и оттам към репродуктивността му, като този ред се отнася и за всички останали форми на физическа проява. Едното е духовна, енергийна, животворна, двигателна проява на второто, което е физически носител, тяло, образ, форма. Следвайки този ред дефиницията за живот и сила вървят заедно, комплексно, но за да могат да се възприемат те трябва да се разглеждат частично поради правилата на физическия свят и възприятия за него. Съответно на представеното до тук мисълта се оформя като ДНК образуващо своето тяло, което да предава на аза чрез своята физическа проводимост или сетивност. Това разделя азът на два елемента единият отговарящ за живота, а другият отговарящ за тялото, т.е. наличието на два аза. (Това е условно деление на аза, които няма завършеност със съзнанието или неосъзнатата същност за аза, в която той се асоциира с илюзорните физически възприятия, непълноценност). Азът, които отговаря за живота е свързан със съзнанието и подсъзнанието и азът, които се образува като физическа единица чрез физическите възприятия за света. Физическата единица не е в състояние да отговаря на въпроси, които не са от физически характер пр. Какъв е смисълът, защо се пораждат дадени чувства от определени действия, защо едни предмети притежават по-голяма сила от други, какво кара определени неща да се случват и т.н., защото физическата единица има за цел преди всичко да доставя информация към паметта и оттам тя вече може да достъпи до съзнанието, макар че има дълъг път докато достигне до там, но това би могло да бъде предмет на друга страница. От това става разбира се ясно, че духовният аз се опредметява, а опредметеното се емоционализира, защото възприятието на физическия свят е точно одухотворяване пр, мисълта физически се изразява и нефизически се възприема. Епифизата в главата на човек например може да доставя всякакви физически усещания предизвикани от емоционални възприятия както външно предизвикани от някои или нещо така и от вътрешна мисъл за някои или нещо. В масовия случай първото се възприема като адекватност и норма, а второто като проява на лудост или иначе казано възприемащият човек е адекватен, а мислещият или творящият луд и всичко това поради характера на възприятията. Възприятията дават определение на непознаваемото като чудо, лудост, сложност и неразбираемост, от която позиция на съмнение следват останалите определения невъзможност, неадекватност и т.н. типични за един приемник и обратно на един предавател. Познанията на хората следват предимно от позицията на приемателно съставяне на изводи за реалността и в ограничени случаи от предавателни, оттам следва и усещането за частността, независимостта или безпомощността. Предавателната позиция на аза се разглежда като духовна/психо/пара/мета/физична, в тази част от физиката, в която няма почти нищо физично се крие познанието за законите на живота.За да не се отдалечава текста прекалено много от тематиката на дефинитивноста ще елементаризирам последното. За да може човек да лъже и мами то той трябва максимално да се доближава до реалността, т.е. фактите в даденият частен случаи. Причината за това се състои в логическия аспект на реалността, в които съмнението ще се насочи. От това следва извода, че лъжата е непълна или с добавени фрагменти(украсена), истина или както се казва в подробностите се крие дявола, в този терминологичен случаи лъжата. Аналог на лъжата е интерпретативноста или преразказа. Цитирането се разглежда като чисто предаване или отразяване на дадено събитие, казус. От дадените примери за непълнота в приемно-предавателния механизъм наричан комуникация става още по-разбираем факта, че може да се наблюдава разминаване между мотиви и действия, желание и резултат. Истината, която по право се търси в контекста на даден казус, в които изказа може да бъде дефиниран, без в него да присъства противоречие или отклоняване на действието, което той указва пряко, в случаите когато е непряко е допустимо отклоняване, защото може да е част от друго по-мащабно действие. Що касае закони или постановления в най-масовият случаи те почти винаги са в кратка форма, формулировка, синтез, защото според всички възможни вероятности от посоченото по-горе те биха били неизпълними за едно болшинство. Правилото е колкото повече възприятия, различни гледни точки толкова по-конкретно трябва да бъде оформен, отразен. Частният случаи на възприятието на един аз, е фундаментално за текста, защото без него не би могло да се разглежда организационоста и общото действие на понятия от типа на обществено съзнание, общо взимане на дадено решение и прочее. Като цяло съзнателни организирани действия могат да бъдат осъществявани едва след някаква форма на изравняване на предавателя, инициатора, двигателя с останалите участници в съответното действие, иначе казано те трябва да са известени, подготвени, програмирани за реактивност или стартиране от инициатора или състоянието, което е указано това да се случи. Другото положение, в което може да се наблюдава някаква форма на масова, обществена организираност без значение дали са хора, животни, растения или друго, е въз основа на инстинктивност или иначе казано, е изцяло предизвикано от закономерностите на живота.Смесването на инстинктивно със съзнателно е определено да се нарича национализъм и расизъм. Включването или задействането инстинктивната реактивност се проявява при случаи, в които нуждата от скорост за реагиране надвишава скоростта за осъзнаване и най-често е предизвикано от страх. Смесването се състои в частична подготвеност за определени, познати или аналогични ситуации, към които може да се причисли съответният случаи. Наблюдението на начините и масовостта на реактивност, която не е предварително съгласувана само по себе си определя инстинктивността като подсъзнание, което е по начало заложено и като цяло отговаря на един върховен закон за всичко живо, а той е опазването на живота в неговата цялост. В словото този закон е определен да се нарича закон на живота, на базата на които са изградени всички останали закони и определения. Независимо от това в битието мисълта и оформянето на дадени действия могат да се разминават или изцяло да противоречат на заложеното в живите същества това се дължи на преобладаващите сили на действие и въздействие на съответния организъм. Силите на въздействие са енергийна и физична, физичната гравитация е позната и с определение материализъм т.е, мисълта е фокусирана към обезпечаване, удовлетворяване на физическия носител отделяйки и влагайки енергия, усилие за това. Иначе казано отдавайки душевното(енергийно) си състояние за/в полза на материално облагодетелстване или „реализация(сътворение)“ на дадено действие. Фокусът на удовлетворение е материален и съответно илюзорен поради естеството на съзнанието, подобно на храненето, от което се извлича зарядът, а материята просто се изхвърля от тялото. Изводите или заключенията, които се оформят чрез физическите действия са общо взето целта на аза, а не физическият му аспект, които, след като бъде постигнат става маловажен и понякога ненужен. Най-типичният пример за това е правото., защото правото. се оформя от силите на въздействие. Някои политици например внушават страх под различна форма, чрез което успяват да привлекат повече поддръжници на своя страна, от там те повлияват върху вземането на решение и оформянето на дадено законодателство. Обратното също е валидно, в които случаи се пренебрегва, игнорира физическият аспект, стока, продукт, реализация в полза на не предметно, нефизическо удовлетворение, дивиденти, спокойствие, равновесие. Това е определено от различните свери да се нарича духовенство(религия), морал(правосъдие) и психология(наука). Забележка; в словото се разглеждат всички възможни източници на информация кореспондиращи с определените и затова отразяването им е твърде задълбочено, възможно е необразовани, неподготвени читатели на тази информация да не успеят да доловят фундаменталноста и. Според споменатото по-горе, че материалното удовлетворение е илюзорно поради естеството на съзнанието, става ясно, че сътворяването на/във физическата реалност е следствие на духа задвижващ, оживотворяващ физическото тяло. Според тези фактологични констатации логиката е твърде проста за оформяне на извода, че духът, морала, психиката като вид сила движеща и направляваща и реализираща физическите движения се явяват фундамент на физическата реалност във всичко. Причината да се изяснява тази част от реалността се корени в проблематиката на фокуса към материя и дух отразени като физическа гравитация и инстинкт. Според математиката 100% от всичко, което може да се определи върху броя индивиди може само да се препредава в полза от един на друг. Пример вземаме 1 кг сол и ако го поставим на кантар с две везни, колкото и да прехвърляме от едната на другата, никога 1 кг няма да стане 2,3,4 кг или по-малко. Според математиката изводът е, че не може броят на участниците или потребителите на даден продукт, ресурс да не бъдат враждебни или иначе казано едни да ощетяват други. Този извод може да се забележи в КОРАНА, в които пише че винаги ще има бедни и богати, това обаче не е предмет на този текст. Фактът се упоменава, с цел да се отбележи физическият аспект на участниците или физическата гравитация влияеща на психологията, морала, духа и оттам на интереса. Според този математически принцип, всеки, които казва че ще обогати друг/и е лъжец. Това е напълно вярно ако се изхожда от материализъма и се отричат законите на живота, т.е. морала, християнството. Чисто научно разглеждан, този казус е баланс на психо-физическото равновесие, в което физическата гравитация се опитва да вземе превес и да погълне и спре израстването, движението на физическите тела правейки ги статични или иначе казано мъртви, определено да се наричат (+) и (-). Правно разглеждан моралът е просто безмерна стойност изграждаща мерна ценност, без да е ясно защо и как, т.е. става ясно, че моралът е най-тъмната, непонятната, не дефинираната тема в света. Ясно е, че правото. е в силата, но далеч не е ясно правото. на употребата и. Понеже в анархията, хаоса несвързаността и т.н. не може се открие наличие на каква да е сила, ясно е, че тя изхожда от живота и съответно неговото движение или иначе казано от законите на живота.Законите на живота са сами по себе си сила и като такива те нямат предметна или физическа форма, поради което поставя търсещите закона или живота във физическото пространство в доста абсурдно положение. Точно както символите не са смисъла и тялото не е живота така и законите не могат да бъдат достигнати за едно сляпо съзнание. Според закона животът се изразява и отразява различно, но в същността си е единен. Този закон изисква задълбочено осмисляне, за да може да бъде разбран, защото е противопоказен за физическата реалност, демократичността, различието. Във физическата реалност няма нищо еднакво, нито снежинките, нито водните капки, нито листата, нито каквото и да е и въпреки това всичко е единно, а способността да се види тази единност зависи от съзнанието. Всеки бозайник се изгражда чрез подражание, всяка мисъл се оформя и запаметява чрез асоциативност, всяко понятие се възприема чрез сравнение, всеки напредък е следствие на еволюция, която не е нищо друго, освен взаимодействие. Никоя физическа форма не може да се образува без взаимодействие, защото всеки вид материя или еволюция, изисква приемственост спрямо друга страна, с която да се смеси или наследи, за да може да се образува или възпроизведе. В същността си обаче да съществува във времето обратно на своята изначалност, т.е. несъществуването, смъртта, нулата, демократичността, разпада. Точно както един облак разпадащ се на водни капки или две слети тела се възпроизвеждат в повече. Животът излъчва, отразява, предава към материята, той не поглъща и затова егоистът е по принцип сляп за законите на живота.
Правосъдието или вземането на решение/я, което е зависимо от материални или егоистични възгледи не може да бъде справедливо по принцип.
Без значение е дали човек ще вярва или не в господ(бог), без значение е дали човек ще се съмнява в реалността(истината) или не, но със сигурност човек, които не е наясно с понятието съществуване, няма право да съди. Това е така, защото човек които няма представа за понятието съществуване, съвсем закономерно няма представа за правосъдие. Както вече бе посочено по-горе е без значение дали господ е творец на живота или не, но въпреки това животът съществува и не просто съществува той е построил жива хранителна взаимозависима хранителна верига в строго определени закони, които ако не бъдат спазвани живи/ят/те организ/ъм/ми е/са обречен/и на смърт. Това е първият фундаментален закон на съществуващия живот във вселената, а той гласи следното; Правото на живот е от господ (за които не вярва от самия живот) и всичко живо, което съществува трябва да служи(има смисъл) на живота.Съществуването на закон/и се отнася само за живите, по простата причина, защото могат да ги осмислят и съзнават съществуването си и съответно поради това имат свободата да ги нарушават. Според този закон е определено социалното равно право на живот, което е съвсем еднакво и едностранчиво(социално) за всичко живо във вселената.
Макар този текст да не е точно в сферата дефиниране на дефиницията, е изключително важен като фундаментален инструмент за сетивното възприятие на информацията дадена по-горе. Това е така, защото някои части от него биха изисквали вяра, а всяко изречение в страницата това, което е недопустимо да бъде такова. Този текст може да бъде намерен и на страницата произход и значение на правото..
Правото е еднаквост, равенство, цялост и едностранчивост към/за живота. Светът произхожда от живота като законова правна конструкция, форма, в крайния си аспект физическа такава. Законът е нефизическа, невидима сила определяща и съставяща физическата реалност и нейната трансформация. Не съществува физически видима сила, видимо е само нейното отражение като движение(трансформационен ефект).
Конструкцията на света и конструирането и от страна на живите единици се състои в построение на силовите посоки/полярности в пространството, в което се проявяват като съществуващи. Законът е източник на граничността с фундамент съществувам. Животът е добър, законът е добро, правото. е добро, както и всичко, което произхожда и следва живота, и като цяло всичко, което е закон и право на живота е даване на право да бъде добре и добро за всичко, което е живо, иначе казано единство. Понеже законът, правото. и живота не са физически видими в следващите изречения се описва силовият им образ на физически видимо съществуване. Животът е ядро или фундамент на съществуващото, за да може да се отрази, изрази като такъв е необходимо да се самовъзприеме, за да може да се самовъзприеме е необходима дуалистичност или повече от статична едностранчива позиция. За да възприеме себе си като аз е необходимо животът да не се отделя от себе си, защото в противен случаи възприятието би било за нещо друго, друг, различно. Това се изразява в централизирана посока на движение навътре. Понеже не съществува посока на движение навътре тя се изразява като най-малкото радиантно движение или просто въртене на едно място. Това е фундаментът на всичко създадено от живота като право и закон на/за всичко, от този фундамент на движението произхожда всяко друго. Самото самоопределяне като форма на съществуване е израз на движение и съответно сила, позната още като гравитационна, това от своя страна се нарича полярна сила изразяваща се като кръг, а от там и като символ на правото. на живота.На практика всичко с/в което живота се асоциира/отразява и самовъзприема е подвластно на закона, без които не би могло да съществува, иначе казано законът обхваща всичко произлязло от него. Понеже животът е движение, а законът е статичност, за да се възприема правилно или в съответствие с неговата природа трябва да се разбира, че законът е постоянна повторяемост или повтарящо се движение, ефект, резултат… Например независимо какво физическо ще пуснем по един склон, наклонена повърхност то всичко ще бъде повлияно от гравитационното движение. Съществен в това изречение се явява термина всичко, защото законът би се отразил на наистина всички милиарди, милиарди физически форми, които биха били възможни да се тестват. Ако първичното съществуване на съществуващото наречем бог то този бог би бил една-единствена единица съществуваща във все още несъществуващо пространство. За да може да съществува пространство трябва да има самовъзприятие и съответно самоопределение наречено АЗ. Преди да съществува каквото и да било друго този аз е напълно едностранчив или просто съществуващ, не притежаващ нито тегло, нито форма, нито размер, нито сравнително, иначе казано напълно всемогъщ, вездесъщ. Поради тази причина не би могло да се даде мерна величина на аза/бога. В момента, в които бог е решил да се прояви или иначе казано да се самоопредели той се е превърнал/станал бог творец/създател. Първото нещо, което е създал бог със своето самоопределение е нищото, в което той е всичкото нещо, което съществува, без време и без пространство. Това създаване е осъществено с наричането/самоопределянето „аз съществувам“ в което се подразбира, че наричането в същността си е заемане на самоопределителна позиция, етап, движение или форма спрямо онова нещо, което се нарича. Това също така е моментът, в които нулата е станала единица и в които е създаден дуализма. Следва да се приема, че този бог единица или иначе казано единствен бог следва да е творецът на всички останали единици. Преди това обаче, трябва да се вземе предвид това, че безмерността за/на всичко, може да съществува само на този етап, защото създаването на движението/времето и пространството като полярности и посоки настъпва в момента, в които се създава строителният метафорично казано материал. Понеже не съществува нищо друго, освен бог единица, то и всичко създадено следва да е създадено чрез силата на определянето и наричането, чрез което самият бог се е проявил, а всичко, което е създадено от бог започва от единица или иначе казано то наподобява, част е от бог, съдържа определителна сила вложена от бог, чрез която то съществува. Всичко, което е сътворено от бог е създадено от азовата му енергия, която е всичко в нищото, а именно това всичко е така нареченият строителен материал. За да се подчертае началото на правото. и истината се напомня, че всичко което съществува, е бог и няма никаква друга сила или каквото и да е, което вече да е определено/създадено и то да съществува. Поради тази причина не съществува и нищо безправно, грешно и т.н. притежаващо посока или различие и съществува само бог, метафорично казано като абсолютна водна шир. Тази водна шир е много подобна на принципа, по които функционира човешкият мозък, но само по отношение на невронната мрежа, която мисълта може да изгражда в него, по този начин е създадено всичко. На практика светът е всичко онова, спрямо което се самовъзприема аза, разликата обаче между бог и всички останали азови единици се състои в това че те са отражателни на първичния аз, но на това ще се върнем малко по-нататък. След своето самоопределение е създадено съзнанието или така наречената светлина (много често използвана като метафора за живот и възприятие). С това определящо сътворение се поставя и началото на истината и правото. както се подразбира и началото на мрака, полярностите, времето, мерките и материята. Всичко, което е сътворено от бог по начало наподобява, част е от бог, съдържа определителната сила вложена от бог, чрез която то съществува като такова каквото е, и е в постоянна връзка с бог, чрез така нареченото при хората, подсъзнание, инстинкт при животните, равновесие в природата. В началото ядрените енергийно водни частици, оформени и определени от бог са били в пълна хармония и връзка помежду си, в това време е съществувал мир между всичко и във всичко, това които хората наричат рай и нирвана. Оформянето и определянето по своята същност е единно/централизирано свързани енергийни сили, наричани още градивни. Тези сили, които са централизирано оформени се наричат живи единици, независимо от това че самите те са изградени от множество други ядрени живи единици/клетки. Точно по същия закон, по които е изградена една жива форма, точно по същия закон е изграден и живота на цялата хранителна верига. В тази страница няма да се засягат библейски отклонения, освен по отношение на правната страна на историята. В страницата
основи на мулти културата се вижда, че сътворението от чисто сферична форма придобива спираловидна такава, символизиращо непълноценността и желанието, нуждата. Тази непълноценност се явява в изявяване над себето(надценяване) или иначе казано външна представа(възприемане от страна на тялото, обвивката, носителя, а не от страна на живота), самият бог не може да види нищо друго, освен себе си, съзнанието на човек не може да види тялото си като чуждо, но понеже сътвореното е отражение то може да се разглежда като отделно. Една майка например не може да се усъмни, че детето което е родила не е нейно, но детето и може да се усъмни в нея, в библията това е отразено като предупреждение към човека, в което е казано, че тази гледна точка, а в историята дърво ще донесе познание за смъртта. В историята се говори за змия (студенокръвно животно) която съблазнява жената, тази съблазън е начало на така нареченото грехопадение. Грехопадението се състои в изместване на гледната точка или така нареченият към настоящето материализъм, това е физическо възприятие за истината или иначе казано това е моментът, в които се ражда егото, личността и собствеността. По-нататък в историята се разказва за първите деца създадени от егото Каин и Авел, Каин бил земеделец, а Авел животновъд. Жертвите на Авел били приети от Бог с по-голямо благоразположение, защото отглеждането на животните изискват по-голяма отговорност, грижа и усърдие от растителността. Каин завидял и убил брат си Авел, извършвайки първото братоубийство според Библията. Историческите записки могат да проследят егоистичното развитие на възприятията и от там на събитията между хората, но както бе посочено по-горе това не е предмет на тази страница. В тази страница е важно да се отрази така нареченото божествено проявление създало живота, защото дефинирането на дефиницията в този случаи разглежда правотата на правото. и неговият произход. То от своя страна се явява фундамент на правосъдието и всичко живо, защото животът се състои в способността за вземане на правни решения, само това което е живо е способно да взима решения. В цялата история на съществуването фундаментално значение има сътворението, защото се явява метафорично казано първият камък на истината и правото.. Това е така, защото с началото на времевите събития се ражда хронологията, а хронологията е причинно-следствена връзка, история. Пример ако поставим камък или изкопаем дупка в пространството преминавайки от там може да се ударим, спънем, паднем или най-малкото да забележим че съществува, защото е историческо събитие, което е било създадено и съществува. Поради тази причина ако се спънем или паднем може да отговорим защо е така както е. Особено значение за историята имат и така наречените десет божи заповеди, които са с добавен превод на ефекта, резултата, които би последвал при спазването им, а те гласят следното.
1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове, освен мене. Превод-Да съм единствен-Резултат-единство
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи. Превод-Не робувай на предразсъдъци и въбраженияРезултат-свобода
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог. Превод-Бъди одговорен-Резултат-уважение и доверие
4. Помни съботния ден (*, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог. Превод-Имай воля-Резултат-еволюция, постигане на съвършенство
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята. Превод-Уважавай мъдростта на опита-Резултат-смирение,воля и разширение на съзнанието
6. Не убивай. Превод-Живей-Резултат-безстрашие и смелост
7. Не прелюбодействай. Превод-Не създавай престъпност-Резултат-приятелство и любов
8. Не кради. Превод-Бъди постоянен-Резултат-доверие
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си. Превод-Бъди реалист-Резултат-създаване на ценности, праведност
10. Не пожелавай нищо, което е на ближния ти. Превод-Бъди общественик-Резултат-липса на враждебност
За да бъде по-пълно дефинирането на дефинициите трябва да се вземе предвид упоменатата по-горе дуалистичност на съществуващото и отразеното грехопадение или изместване на гледната точка като възприятие за индивидуалност, защото поради него се появява интерпретативноста. Раждането на егото или сравнителният момент на самовъзприятие, в която азът започва да се изгражда като личност в така нареченото грехопадение или усещане за отделеност от бог и божественият си произход, качества, способности и т.н. е превес на физическата гравитация и начало на смъртта. За съвременното възприятие историята изглежда фантастично, особено по отношение на годините и въздействията върху физическата реалност определени като чудеса. Истината обаче е най-лесно обяснима именно за продължителността на живота, а тя се състои именно в изместването на самовъзприятието.
–––––––––––ДОБАВИ СНИМКА НА ПОЛЯРИЗИРАНА ВЪЛНА––––––––––––––––––––
На снимката е видна така наречената скала, отразяваща плюса на живота, сътворението и изграждането на съществуващото състоящо се в себеотдаване, това по-горе бе изразено, че не съществува нищо друго, освен бог, по същия принцип се сътворява всичко, от всичко което го приложи. Това само по себе си доказва проводимостта, която то/тя/той е. Грехопадението отразява долната минусова част на вълната отразяваща смъртта или иначе казано дуалистичната страна на съществуващото като несъществуващо, познато още като дявол или като закон на ом. Това е много важно за разбирането на определението, определимостта, граничността, съпротивителните сили, във всички възможни свери и форми, които могат да бъдат оказани върху реалността и правото.. Дяволът е несъществуващото, не творящото и не живото, но неговото съществуване се захранва от живите. Много е просто разбирането на единността на живота като полярност, както и самоопределимоста на съществуването му, даващо живот на злото, защото не съществува друга сила, която да оказва съпротивление. Проявеното зло само по себе си е/са жива/и единица/и които се стреми/ят да унищожи/ат под някаква форма друга/и, и всичко това само защото всеки възприема себе си като опозиция, различност, отделеност и независимост от живота на друг/а/о/и.
Редактиран
Цитат от страницата произход и значение на правото.
Няма значение какъв предмет ще бъде поставен върху даден склон, той ще се задвижи по посока надолу. Така няма значение и за каква дефиниция или сила става на въпрос, ако тя бъде поставяна върху склона на егото, алчността или интереса. Резултатът винаги ще бъде интерпретация, разрушение, престъпление, зло. Поради тази причина е необходимо дефинирането на понятията, които се определят като наречия да бъдат съставяни като независими от лично или емоционално гледище(гледна точка), метафорично казано да очертават линията на правото. Надценяването или подценяването на части от тези дефиниции трябва да бъде третирано като престъпление, зло. Съставноста на наречията определящи това което е и това което не е, не може да бъдат изменяни в полза на едни или други, по едно или друго време, защото се третират, като „жива“ сила на закона или истината в закона. Именно на нея се дължи способността за задаване или отговаряне на въпроси или за вземането на решения, на и за каквото и да било.
Край на цитата.
Както е видно от цитата по-горе, дефиницията е важна част от правото, а нейното разбиране от своя страна е важна част за разбирането и спазването на правото.Ето защо дефинирането на дефиницията в тази страница е необходимо да бъде широко известна и общо достъпна. Това което е, така или иначе е извън властта на хората, но има пряко отношение към тях и тяхното бъдещо съществуване, защото правото не е произлязло от хората, хората са произлезли от правото. Това което е под властта на хората, е начинът по които възприемат и реагират на това което е, защото дефиницията и интерпретацията зависят от това. Това право от своя страна е като нож с две остриета, защото ако човек или група хора дефинират неправилно, погрешно дадени неща, в последствие много трудно биха могли да поправят своите грешки. Ето защо правните или законови дефиниции изискват много голяма отговорност и не могат да бъдат правени лекомислено и безотговорно. Поради тази причина ако дадени единици, които са на обществена позиция(трибуна) в която да могат да излагат, пропагандират, налагат някакво правно изискване под формата на наказание или закон, без да могат да защитят искането или предложението си с аргументите на дефиницията, тези единици трябва да бъдат наказани с 50% глоба при първо провинение и с понижаване на ранга при второ.
Защото отговорността е следствен резултат, а той е награда или наказание. Бягането от отговорност е престъпление, защото следственият резултат разширява мащаба си. Примерно ако един управник убие невинен и остане ненаказан, следствените резултати от това ще са множество убийства. „Законът и правилата на живота“ съществуват за да стане възможно съществуването и затова трябва да бъдат спазвани. Внушението на Сатана по този въпрос или обладаваните от него е, че законите и правилата на живота съществуват, за да бъдат нарушавани. Хората са грешни и правят грешки, както се казва, никой не се е родил научен и не е голяма беда да се направи малка грешка или човек да си навреди, но ако вреди на маса народ то той не би трябвало да бъде безотговорен(да не носи последствия), защото това според закона, по които са построени възприятията ще доведе до там, че той ще стане деспот(престъпен насилник) които ще си мисли че е прав, но само в собствените си очи. Ако това продължи твърде дълго, от страх и алчност ще се намерят привърженици, които да се възползват от заблужденията на деспота превръщайки се в овластена мафия и още по-лошо да тероризират народа, налагащи правила и закони, които нямат нищо общо с правото. Референдумите са бягство от отговорност, те се провеждат тогава, когато управляващият/те не са наясно с правната дефиниция на казуса, по които трябва да вземе/ат решение. Наличието на референдуми от своя страна не може да се счита за справедливо решение или средство за бягане от отговорност, когато те се провеждат по теми, в които решението е взето без участието на народа. Това е така, защото ако един управник например е решил да тръгне на война срещу две държави и е узнал че те са се съюзили и ще претърпи поражение да кара народа да избира от коя страна да избира да умре, фалира, или друго. В прилагането на референдуми също така не може да се задават въпроси, които да се състоят в избора по какъв начин да се удовлетвори дадено решение, защото то вече е взето еднолично, официално или не. Всички останали допитвания и проучвания на нагласите на общественото мнение не могат да се ползват като предпоставка или някакъв вид оправдание за вземането на едно или друго решение, защото се считат за не официални. Тези общности, които са приели референдумите като официално приложимо средство способстващо вземането на решения са длъжни да проведат референдум при съюзяване или отделяне от даден съюз, а тези които не са или не го сторят трябва да се считат за мафиотска организация. Трябва да се има предвид, че в никакъв случаи няма гаранция, че управникът или народът могат да вземат правилно решение, защото това което е не е в тяхна власт и последствията от него са тези които ще докажат това. Егоизмът и алчността са противопоказни за всяко едно общество и особено силно за негов представител или управник. Защото това води след себе си до конкуренция, деспотизъм(потисничество), диктатура, воини и всевъзможни форми на престъпност и дезорганизация. Още информация по въпросите за взимане на колективни решения може да се открие на страницата основи на мултикултурата. Отклонението в правен аспект на дефиницията имаше за цел да отрази по-пълно основата на интерпретациите(отклоненията), защото само правната база е в състояние да представи физическите резултати и противоречия. Както вече бе споменато по-горе заложената демократичност или физическата природа на разцеплението, разделението, бинозата и т.н. създаваща елементалност и частичност, и е в основата на личното възприятие и гранично самоопределяне на аза. А от тази граничност се съставят и характеристиката и свойствата изграждащи филтъра на всички останали взаимодействия със средата. Азът не е физическа мерна единица и не може да се разглежда като ограничен физичен елемент, по простата причина че той е строителният източник на физическите елементи. Физическата дилема на това първенство се състои в невъзможността да се посочи източник на източника. А неспособността за такова деление води до там, че физическото самоопределяне породено от своя не физичен източник определя възприятията само от физична гледна точка и изгражда асоциативните си свойства като чисто физични. Физическите възприятия натрупвани в паметта от своя страна изграждат характерни свойства на живата единица. Тази истина би могла да бъде установена твърде лесно ако се обърне внимание на фактите, че в историята хората са били какви ли не и са правили какво ли не, както и взимането на дете от дадена култура или раса и пренасянето и в друга, в която да израсте и се развие. По чисто емпиричен път може да се разгледа и причината за способността за комуникация и направление(фокусиране), и не на последно място еволюцията на индивида, под формата на изменение на гледната точка от натрупания опит например, защото всичко това се дължи на аза. Най-важната и фундаментална информация касаеща живота във всичко се състои в тази физическа връзка на самоопределянето. Физическото самоопределяне на живата единица е определено да се нарича его, а от него личност. Поради тази причина, правното определяне започва изчисляванията си за всяка възможна грешка, за каквото и когато и да било, да се търси именно в този източник. От физическото самовъзприятие се ражда и започва понятието лично и собствено, намиращо своя израз в термина индивидуално и корена на думите в Българския език започващи със само. Физическата не ограничена функционалност на аза е твърде подобна на електричеството захранващо всевъзможни електро уреди, но нито един електро уред не е в състояние да определи своя източник на движение с функциите, които изпълнява. Хората обаче отричат този факт поради нуждата си да различават, а различаването от своя страна предизвиква асоциативната присъщност или нужда на елемента, елементалната форма (микро) или образуваната от елементи форма (макро). Вземайки предвид първото, като физическа дилема, и второто, като физическо самоопределяне, става ясно, че егото изграждащо своите филтри е в състояние да интерпретира всичко, поради способността си да самоопределя своя аз, или иначе казано да заема всевъзможни позиции на самоопределянето си и съответно противопоставянето си спрямо каквото и да било. Единствено тази информация (познанието за истината) е в състояние да фокусира инстинктите към разума, които от своя страна да застави волеви самоконтрол. Иначе казано азът да разпознае себе си, а не своя физически носител, това разбира се може и да не се случи ако не бъде преодоляно съпротивлението на егото. Състоянието в което попада аза е определено да се нарича безличие. Важно е да се има предвид, че никоя физическа единица не е в състояние да се задържи в такова състояние, това би довело до дематериализация или телепортация, такива случай обаче са известни в обратния вариант, т.е. от духове на умрели към физическо уплътняване на образ. Усещането е за себеотдаденост и разширение на съзнанието, поради премахнатите метафорично казано, прегради на егото. Подобни постижения са изключителна рядкост за обикновените хора и поради това са лишени от десетки способности касаещи материализацията и творчеството. Най-голямо развитие в това постижение към настоящето може да се наблюдава по линия на творчеството. Към настоящето време, в което е записан този текст хората се развиват в пълната противоположност, а науката, метафорично казано, упорито поставя каруцата (материята, физиката) пред коня (енергията, живота), с очакването, че каруцата ще започне да тегли коня. Основната допирна точка на аза и егото е властта и затова всички грешки и злини, които някога са се случили или ще се случат ще се родят от нея, защото е невъзможно да се твори, съществува и изкривява, отклонява от нищо друго и защото те са първият фундамент в съществуващата физическа реалност. Дефиницията на този факт може да продължава до безкрай, поради естеството на обективните източници, затова тук само ще се изрази основното разклонение на естествените им стремежи, след което всеки жив човек ще е в състояние да различи духовните от физическите си стремежи и някои от потенциалните резултати за останалите живи участници. Общото определение на стремежите и на двете страни, аза и егото са определени да се наричат еволюция. За това разклонение или дуалистичност е изговорено толкова многостранно и многообразно, особено по идейна и религиозна линия, че вкарването на политика или религия в този текст едва ли би допринесло за дефинирането на понятията, от които се пораждат определенията и интерпретациите им. Поради тази причина макро или тоталитарният закон ще се отрази в микро мащаб, с цел това да допринесе за по-лесното разбиране на всяка отделна жива единица, а живата единица и нейният аз или его, както и тяхната комбинация, от тук до края на този текст, ще бъдат наричани от първо лице източник.
Властта най-общо казано е в способността за привличане, макар че може да се разглежда и като познание. Познанието води до там, че дадените намерения или желания овладяват съпротивителните сили или особености на средата, ситуацията или друго. Това се нарича умение, защото се постига посредством умственото познание, а то по своята природа е просто теоретично. Умението или познанието, подпомага овладяването, но овладяването изисква реалност, т.е. приложимост, защото само по себе си умението е просто способност, но не и майсторство, а майсторството от своя страна изисква физическа пригодност. Разликата се състои в това че човек например, може да знае, но да не може. В това се състои съществената обратна връзка към егото и аза, защото за реализирането на дадена цел е необходимо да се прилага похват, техника или усилие, в съответствие с особеностите на външната среда и форми, и съставляващите я сили. Това от своя страна принуждава източника да измества фокуса на възприятие и движенията си в съответствие, а това е определено да се нарича съображение. Съображението може да се наподоби като трептенето на дадена равнина върху която човек е положил пръстите си и не прилага никакъв натиск върху равнината, но въпреки това осъществява движение в точно съответствие с падовете и пиковите върхове изразяващи вибрирането. Чрез умението и съображението се придобива майсторлък, защото най-съществената работа на съображението се състои в контрола му или в способността му да подава информация към волята. Волята от своя страна налага информационната комбинация върху физическия си носител, а той от своя страна става способен да изразява необходимите физически действия дори когато физическото им предназначение не е налице, а това от своя страна се нарича овладян майсторлък. Това познание за процесите по овладяване е по-широко познато на изток, под формата на бойни изкуства, широка популярност има под термина кунгфу. Всяко нещо което съществува, е част от реалността и затова реалността е състав на множество, а съставляващите я части притежават физически измеряема сила, размер, форма и местоположение, а според закона е абсолютно невъзможно, които и да било елемент, да бъде напълно идентичен с друг. Способностите на дадено тяло имат допълващо предназначение и поради тази причина може да се наблюдава йерархичност и закон. Най-общо може да се нарече взаимозависимост. Чисто законовата независима форма на елементите би могла да се изрази и като хранителна верига, но тя не би изразила в дълбочина съществуването си. Еволюцията от страна на аза е стремеж за спокойствие и приемственост с общо название щастие, а еволюцията от страна на егото е стремеж за нещо повече………